Читать «Феникс върху меча» онлайн - страница 17

— Да не съм роб, че да си затварям устата, когато ми заповядаш?

— Не, не, господарю! — Върховният жрец трепереше, но не от страх пред кралския гняв. — Не исках да те обидя. — Той се наведе над Конан и му заговори със шепот, който стигаше само до ушите на Конан.

— Господарю, става дума за нещо, което е извън възможностите на човека да го разбере. Само най-посветените измежду служителите знаят за черния каменен коридор, издълбан от неизвестни ръце в черното сърце на планината Голамира, както и за охраняваната от феникс гробница, където Епемитрий лежи вече петнайсет века. И оттогава никой смъртен не е влизал там, защото избрани от него жреци, след като положили тялото на светеца в криптата, блокирали външния вход към коридора, така че да не може да бъде намерен, затова днес дори висшите жреци не знаят къде се намира. Единствено благодарение на легендата, предавана на подбрани неколцина и ревностно охранявана, най-посветените служители на Митра знаят за това, че тялото на Епемитрий е намерило последен покой в черното сърце на Голамира. Това е едно от тайнствата, на които се основава култа на Митра!

— Не знам с каква магия Епемитрий ме извика при себе си — отговори Конан. — Но аз говорих с него и той беляза меча ми. Защо белегът го прави смъртоносен за демоните, или каква магия се крие зад него, не знам; но макар острието да се счупи в шлема на Громел, остатъкът бе достатъчно дълъг за да промуши онзи ужас.

— Нека да видя меча ти — прошепна жрецът с гърло, което изведнъж бе пресъхнало.

Конан подаде счупеното оръжие и в този момент върховният жрец извика, падайки на колене.

— Нека Митра ни запази от силите на мрака! — промълви той. — Кралят наистина е говорил с Епемитрий тази нощ! На меча му има емблемата на безсмъртния феникс, който вечно ще охранява гробницата му и това е знак, който само Епемитрий може да постави! Бързо дайте свещ! Погледнете отново мястото където кралят казва, че е издъхнал гоблина!

Мястото лежеше в сянката на някакъв параван. Те го избутаха встрани и осветиха пода със свещи. Тишина се спусна върху хората, които наблюдаваха. Миг по-късно някои паднаха на колене, призовавайки Митра, а други избягаха от спалнята с ужасени писъци.

Там, на пода, където бе издъхнало чудовището, като някаква осезаема сянка имаше голямо тъмно петно, което не можеше да се измие: очертанията на съществото бяха ясно очертани от собствената му кръв и тези очертания не бяха на същество, идващо от един нормален свят. Мрачно и ужасяващо, неговия дух сякаш витаеше над това място, като сянката на един от маймуноподобните богове, които клечат по сенчестите олтари в мрачните храмове из черните земи на Стигия.

Информация за текста

Robert E. Howard

The Phoenix on the Sword, 1932

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1408]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37