Читать «Феникс върху меча» онлайн

Робърт Хауърд

Феникс върху меча

След като нападна столицата и уби крал Нумедид на стъпалата пред трона му (на който не пропусна да седне сам) Конан, сега вече над четиридесет годишен, стана крал на най-великата хайборейска нация.

Животът на един крал обаче съвсем не се оказва розов. Още през същата година бардът Риналдо запява предизвикателни балади, възхваляващи „мъченика“ Нумедид. Аскаланте — граф на Тюн, събира около себе си група заговорници, възнамеряващи да свалят варварина от трона. Конан разбира, че хората имат къса памет, а също, че самият той е станал жертва на онова главозамайване, което идва с трона.

1

Над скритите в сенки островърхи кули се бе спуснала призрачна тъмнина и навсякъде цареше онази тишина, която идва пред изгрев. В една сенчеста уличка, част от истински лабиринт на тайнствено преплетени пътища, четири маскирани фигури излязоха през врата, предпазливо отворена от мургава ръка. Без да промълвят нито дума, те се изгубиха в тъмнината, плътно загърнати в плащовете си, прокрадвайки се беззвучно като духовете на убити. През пролуката на все още открехнатата врата надничаше лице със сардоническа физиономия; две зли очи блеснаха с омраза в тъмнината.

— Вървете в нощта, създания на тъмнината — чу се подигравателен глас. — О, глупци, вие даже не подозирате, че гибелта ви следва по петите като сляпо куче!

Човекът, изрекъл тези думи, затвори вратата и сложи резето, след което се обърна и със свещ в ръката тръгна по коридора. Това беше навъсен гигант, чиято тъмна кожа разкриваше стигийската му кръв. Той влезе в една стая, в която висок, строен мъж, облечен в поизносени дрехи от кадифе, лежеше като голяма, ленива котка на покрит с коприна диван и отпиваше вино от огромна златна чаша.

— Е, Аскаланте — каза стигиецът, оставяйки свещта, — лековерните ти слуги излязоха на улицата, както плъхът напуска дупката си. Ти си служиш със странни инструменти.

— Инструменти? — отвърна Аскаланте — Ха, по-скоро те ме разглеждат като инструмент. Месеци наред, откакто четиримата непокорни ме извикаха от южната пустиня, аз живея сред враговете си, крия се през деня в тази забутана къща, а нощем се прокрадвам през тъмни улици и още по-тъмни коридори. И постигнах онова, което тези непокорни бунтовници не съумяха. Използувайки тях, както и други агенти, много от които не са виждали никога лицето ми, успях да предизвикам размирици и брожение в цялата империя. Казано накратко, аз, работейки в сянка, подготвих падането на краля, който седи на трона под слънцето. Но в името на Митра, аз бях държавник преди да стана изгнаник.

— А тези нещастници, които мислят, че са ти господари?

— Те ще продължат да се заблуждават, че им служа, докато не изпълним задачата си. Та кои са те да се сравняват с Аскаланте? Волмана, джуджето-граф на Карабан; Громел, гигантът командир на Черния легион; Дион, дебелия барон на Аталус; Риналдо, бардът с мозък на заек. Аз съм силата, която сплоти стоманата в тях и когато времето дойде пак аз ще ги унищожа, благодарение на глината в тях. Но това е работа на бъдещето, а тази нощ кралят трябва да умре.