Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 71
Ричард Матисън
Робърт Невил не одобряваше методите на действие на тези хора. Не му харесваше методичната, последователна сеч, на която се бяха отдали. Приличаха му по-скоро на гангстери, а техните свирепи, озверели, нечовешки лица излъчваха някакво садистично доволство от разигралата се страховита касапска вакханалия.
Неочаквано Невил изтръпна.
Къде се бе скрил Бен Кортман? Не можеше да го открие, поне в границите на полезрението, което му осигуряваше шпионката. Напразно щураше поглед нагоре-надолу.
После се усети, че тихомълком редеше молитви Кортман да им се изплъзне, да не бъде повален
След кончината на седемте вампира, прожекторите продължиха да сноват по улицата. Невил проследи с поглед светлинните лъчи и… кръвта се смрази във вените му.
От другата страна на улицата Бен Кортман се бе покатерил върху покрива на една от съседните къщи… Пълзеше като гъсеница по керемидите към комина и Невил разбра едва сега къде се бе укривал през деня толкова време.
Защо никога по-рано не бе успял да се досети? Дори не си беше помислял, че… Сега поне можеше да е спестил на Кортман точно това — да бъде убит от чужди ръце. Резултатът щеше да е един и същ разбира се, ала Невил не преставаше да се упреква — защото не бе тяхно правото да изпратят за вечни времена Кортман по пътя в отвъдното…
Очите на Невил се втренчиха настойчиво в прекалено побелелите ръце на Кортман, които мъчително бавно се вкопчваха в разронващите се керемиди. Прииска му се да извика, да го застави по някакъв начин да запълзи по-бързо, да…
Когато го откриха, мъжете в черно не извикаха, не се разкрещяха от радост. Просто хладнокръвно надигнаха карабините, прицелиха се и стреляха. Невил изпита усещането, че куршумите се забиха в собственото му тяло. Кортман за миг като че подскочи, но продължи да се катери. Мъжете стреляха отново. Очите на Невил се напълниха със сълзи.
Кортман най-сетне се надигна на колене, опита да докопа комина с ръце, да се вкопчи в него, докато куршумите пръсваха части от тялото му. Някаква картечница задумка отдясно. За секунда Кортман се задържа прав, ръцете му замахаха във въздуха, обезумялото му лице сякаш
— Бен… — простена Невил с въздишка.
Тялото на Бен Кортман се преви напред, хързулна се, изтърколи се по покрива, после се прекатури в празното. В неочаквано настаналата тишина Невил го чу да се размазва върху тротоара с отвратително хрущене. Мъжете се втурнаха напред с насочени копия. Невил затвори очи…
Дочу приближаващите тежки стъпки и уплашено се дръпна назад.
Замръзна в средата на стаята, зачака да го повикат.
