Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 51

— Идвам да поговорим, Мейс.

— Винаги съм смятал, че дърдориш твърде много, плужек такъв, дори когато беше един от нас. Хванете ги, момчета! — провикна се той и замахна със сопата си към главата на Джеймс.

Глава 5

Чудовища

Джеймс се наведе.

Сопата профуча на сантиметри над главата му и той извика:

— Мейс! Почакай! Трябва да поговорим!

Яжара бе вдигнала тоягата пред себе си, а Уилям бе извадил меча, но и двамата не бързаха да подхващат бой.

— Хубавичко ще си поговоря аз с теб — нареждаше Мейс и продължаваше да размахва сопата. — Ей с това!

— Кой ти дъвче напоследък момчетата? — викна Джеймс, след като избегна поредния удар.

Едрият мъж замръзна, вдигнал високо сопата.

— Ти какво знаеш за това, момче?

Изведнъж Мейс се бе променил — лицето му бе придобило угрижен вид, което бе доста изненадващо, тъй като открай време Боцмана бе известен като човек, който никога не проявява страх или колебание. Сега отпусна сопата, даде знак на хората си да спрат атаката и въздъхна:

— Добре. Да чуем какво си научил.

— Само, че някой — или нещо — ти отмъква хората и ги оставя… — Джеймс естествено блъфираше. Не знаеше никакви подробности, но предполагаше, че онова, което му бе казал Джек Плъшата опашка, е свързано по някакъв начин с разказите за „чудовища“, предадени от Саймън. Поне засега съветът на клошаря да повдигне този въпрос се бе оказал полезен.

— Смлени — подхвърли един от крадците.

— Смлени — повтори Джеймс.

— Направо е отвратително — намеси се друг крадец. — Изглеждат, сякаш ги е дъвкало някое грамадно животно.

Останалите закимаха.

— И всеки път ги откриваме на различни места — обади се Мейс. — Просто няма никаква връзка между убийствата.

— И от колко време продължава това? — попита Джеймс.

— Ами, трябва да е близо седмица вече — отвърна Мейс.

— Добре, Мейс — каза Джеймс. — Пусни ни да минем и аз ще открия кой избива хората ти и ще се разправя с него.

— Как смяташ да го направиш, след като някои от най-смелите ми мъже си отидоха?

Яжара вдигна ръка и от дланта й литна сфера от синя светлина.

— Проклет да съм! — възкликна един от крадците. — Тази е магьосница!

— И не коя да е — уточни Джеймс, — а придворната магьосница на принца.

Мейс посочи Яжара с пръст.

— Знаеш ли, Шегаджиите не обичат магьосници. Тук долу си имаме свои закони!

Яжара стисна ръка и светлината изчезна.

— Просто извърни за малко глава — посъветва го тя.

— Инак ще доведа тук цял отряд гвардейци — заплаши Уилям. — Няколкостотин души могат да преобърнат това място наопаки, не смяташ ли?

На лицето на Мейс се изписа колебание. Мисълта, че в тази светая светих на крадците могат да се появят няколкостотин тежковъоръжени гвардейци, очевидно му се стори по-страшна от идеята да пусне магьосницата да мине и той кимна.

— Добре, можете да минете. Но ако загине някое от момчетата ми, скуайър, да знаеш, че теб ще държа отговорен. Разчитай на думата ми за това.

— Чух те и те разбрах — рече Джеймс. — Сега може ли да продължим?

Мейс им махна с ръка.

— Добър път, Ръчице. И си отваряйте очите, защото в каналите се срещат не само членове на Гилдията.