Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 49

— Намираме се близо до централната част на канализацията, където се отварят едновременно десетина тунела. Оттук ще свием по един от каналите, които често използват контрабандистите. Достатъчно е дълбок, та по него да мине и лодка, затова контрабандистите изградиха малък пристан точно под източната градска стена.

— Всъщност някой използва ли го в наши дни? — попита Уилям.

— Освен Лукас ли? Не зная. Малцината, които оцеляха от онези трудни времена, отдавна са си намерили тихи и кротки местенца. Може би Шегаджиите са открили скривалищата, за които ви казах.

Навлязоха в един канал, където шумът от водата се усили още.

— Стъпвайте внимателно тук — предупреди ги Джеймс.

Малко след това се озоваха в кръгло помещение, в което се отваряха шест канала, разположени на равни разстояния, като спици на колело. По тавана имаше отвори от улични канали, през които непрестанно се стичаше мръсна вода. Вървяха внимателно, един зад друг, по тесния перваз покрай мътната вода, тъй като камъните, с които бе облицован подът, бяха покрити със слузеста мръсотия. Когато подминаха втория тунел, Уилям попита.

— Този накъде води?

— Всеки отвежда към различна част на града — обясни Джеймс, спря и посочи един от тунелите на отсрещната стена. — Онзи там върви право назад, към двореца. Преди доста години един от принцовете решил да подобри системата на градската канализация. Там има един стар резервоар… — той посочи нагоре в мрака, — от който всяка нощ трябва да се изпуска вода, за да промива каналите. Не зная дали работи, или вече не се използва, но… — Той махна с ръка и продължи напред. — Всичко много се промени от времето, когато наминавах насам по-често. Сега дюкянджиите сами прокопават шахти към каналите, за да изливат в тях помията. Кралските инженери естествено разполагат с карти на канализационната система, но те са стари и не отговарят на действителността. Няма да е зле, ако предложа на принца да прати хора, които да проучат как точно стоят нещата тук долу. Влязоха в третия тунел и Джим отново ги предупреди:

— Бъдете внимателни. Оттук започва територията на Шегаджиите.

Малко по-нататък тунелът се отваряше в ротонда, от която излизаха още два тунела. Край един от отворите се бе подпрял старец, стиснал дълга пръчка, с която ровичкаше из носещите се във водата предмети.

Уилям сложи ръка на дръжката на меча си, но Джеймс го спря.

— Няма страшно. Това е просто един стар клошар — Джек Плъшата опашка.

— Клошар? — подпита шепнешком Яжара.

— Рови боклуците и търси ценни неща. Нямаш представа какво може да се намери тук долу.

Джеймс излезе напред и каза високо:

— Здрасти, Джек.

— Джими, да пукна, ако не си ти. От години не съм те виждал.

От близък поглед Джек се оказа мъж на средна възраст, с отпуснати рамене и мършаво тяло. Косата му бе сплъстена и мръсна, с неопределен цвят. Имаше малка брадичка и безцветни очи, които подскачаха от Джеймс към спътниците му.

— Виждам, че са те назначили за съгледвач — отбеляза Джеймс с усмивка.