Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 53

— Ако чудовището се придвижва във водата — заговори Уилям, — това би обяснило защо е толкова трудно да бъде открито.

— И защо се мести толкова бързо от едно място на друго — отбеляза Джеймс. — Сега наляво.

Продължиха все така внимателно и след десетина крачки забелязаха недалеч пред тях зеленикаво сияние.

— Настръхвам — прошепна Яжара. — Наблизо има магия.

— Благодаря за предупреждението — отвърна Джеймс.

Яжара извади нещо от торбичката на колана си.

— Когато ви кажа, лягайте на земята и си покрийте очите.

— Разбрано. — Джеймс и Уилям кимнаха.

Приближиха се още малко към светлината и видяха, че иде откъм врата в каменната стена. Джеймс пръв надникна през вратата и замръзна, втренчил поглед в картината, която се разкри пред него. На пода се въргаляха човешки кости, примесени със скелети на плъхове и други дребни животни. С помощта на парцали и сламеници бе измайсторено просторно леговище, в което бяха положени няколко едри кожени предмета, дълги колкото човешка ръка. Тъкмо те пулсираха със зловеща зеленикава светлина.

— Милосърдни богове! — възкликна Яжара. Едва сега Джеймс започна да схваща смисъла на онова, което виждаше. В кожените чували, за каквито ги бе взел отначало, се виждаха малки.

— Това са бебета! — ахна магьосницата, затвори очи и подхвана някакво заклинание. След малко ги отвори и промълви: — Няма съмнение, че става въпрос за черна магия. Трябва да разрушим това място. Закрийте си очите!

Двамата мъже обърнаха гърбове на вратата, а през това време Яжара хвърли предмета, който бе извадила от торбичката. Яркобяла светлина озари помещението и те почувстваха вълна от силна топлина.

При внезапния блясък се разкри затъмненият далечен край на тунела. Там стоеше причудлива, зловеща, сгърбена фигура на някакво същество, което надвишаваше почти наполовина нормалния човешки бой. Върху широките рамене бе разположена уродлива карикатура на човешка глава с изпъкнала челюст и зъби, дебели колкото палци. Лъскавите черни очи се ококориха от изненада при изблика на светлина. Ръцете на тварта висяха почти до пода, пръстите на краката й бяха свързани с набръчкани перкоподобни ципи.

Секунда по-късно съществото нададе рев и се втурна в атака.

Джеймс и Уилям вече се бяха приготвили за бой, а Яжара тъкмо се извръщаше.

Само с няколко скока съществото се озова пред тях и Джеймс мигом измъкна от пояса си кинжала и го запрати напред с лявата си ръка. Острието се заби в гърдите на чудовището, което почти не забави крачка, макар че нададе болезнен и гневен рев.

На светлината, идеща откъм огъня зад тях, те забелязаха, че тялото му е покрито и с други зеещи рани. Битките с останалите обитатели на подземния свят бяха изтощили и обезкървили чудовището.

Уилям насочи меча напред към гърдите на чудовището, но вместо да се наниже на острието, както той се надяваше, създанието спря и размаха грамадните си ръце. Едната от тях профуча на сантиметри над главата на Джеймс и сигурно щеше да я отнесе, ако скуайърът не бе приклекнал навреме. Юмрукът на чудовището се блъсна в стената и ако се съдеше по звука, бе почти толкова твърд и здрав, колкото тухлата.