Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 52

— Разбрано. Каква е паролата?

— „Дългурестият“ — отвърна Мейс.

Разделиха се с Шегаджиите и продължиха по тунела. Когато се отдалечиха на безопасно разстояние, Яжара попита:

— Известно ми е, че много хора се боят от магията, но защо Шегаджиите са толкова ревниви към употребата й в подземията?

— Защото крадците разчитат на измамата и уловката. Да си чула някога за крадец, отмъкнал нещо от магьосник?

— Само в приказките — засмя се Яжара.

— Точно това исках да кажа. Ако Арута иска да се отърве от крадците, лесно може да го направи, като наеме още няколко като теб.

— Струва ми се, че надценяваш способностите ми. Също както и те. Бих могла да създам неприятности на някои от тях, и то в ограничен участък, но след като си тръгна, всичко ще се върне постарому.

— Така е, но нима съм твърдял, че опасенията им са основателни? — захили се Джеймс.

— Скуайър — отвърна Яжара, като го погледна внимателно, — бях чувала, че си доста обигран за човек на твоята възраст, но сега виждам, че си прозорлив като мъдрец.

Сега вече беше ред на Уилям да прихне, докато Джеймс се чудеше дали забележката е комплимент, или подигравка.

На два пъти ги спираха групи въоръжени мъже. След като подминаха и втората, Джеймс подметна:

— Тези са се сдърпали с някого съвсем наскоро.

Уилям кимна.

— Двама от тях може и да не изкарат до сутринта.

— Сега накъде поемаме? — попита Яжара.

— Откъдето идваха те — отвърна Джеймс.

Продължиха, навлизайки все по-надълбоко в тунела.

Шумът на буйно течаща вода им подсказа, че, приближават поредния пълноводен канал.

— Това е първоначалното корито на реката — обясни Джеймс. — Облицовано е с камъни при един от предишните принцове. Казват, че някога реката течала на повърхността й дори може би я използвали за плитко газещи шлепове.

Уилям се приближи към стената и я огледа.

— Изглежда доста стара. Я вижте! — Той посочи камъните. — Прилича на крепостна стена.

— Вярно е, че няма нито дръжки, нито стъпенки — съгласи се Джеймс.

— Ако наистина е крепостна стена, как се е озовала толкова дълбоко под земята? — попита Яжара.

— Хората строят открай време — сви рамене Джеймс. — Поне половината от тунелите приличат на стари пътища, а централната ротонда малко наподобява древен резервоар за вода.

— Невероятно — възкликна Яжара. — И горе-долу каква възраст му даваш?

— Крондор е бил построен преди четиристотин години — каза Джеймс. — Плюс-минус някоя и друга седмица.

— Доста млад град — по кешийските стандарти — засмя се Яжара. Джеймс повдигна рамене и закрачи напред.

— Оттук.

Тъкмо когато свиваха зад ъгъла към следващия пасаж, нещо претича в здрача недалеч пред тях — в самия край на осветения от фенера кръг.

— Какво беше това? — попита Уилям и постави ръка върху дръжката на меча.

— Беше доста голямо — отвърна Яжара. — По-високо от човешки бой.

Джеймс извади рапирата си от ножницата.

— Каквото и да е, трябва да сме нащрек.

Продължиха предпазливо напред, докато стигнаха кръстовището, където бе изчезнала фигурата. Нататък продължаваха два ръкава — единият дълъг като коридор, а вторият — съвсем къс и задънен.