Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 50

Мъжът спря да се преструва, че се интересува от плаващите във водата боклуци.

— Очите ти са все така зорки, синко.

— Какво се носи из въздуха?

— Приказки за кървави убийства и несметно съкровище. Неколцина нещастници вече са пострадали. Говори се, че ще затворят Пътя на крадците.

— И какво искаш да кажеш — попита Джеймс, — че сега трябва да подвия опашка и да се прибера вкъщи, така ли?

— Няма да е зле, ако го сториш, синко. Малко по-нататък има пост на биячите. Не те съветвам да минаваш оттам. Знаеш, че това е територия на Шегаджиите. Големите плъхове ще те излапат за вечеря.

— Въпреки някогашните времена?

— Въпреки тях, Джими. Вярно, че се отърва от смъртната присъда, но все още си белязан, задето напусна Братството, а когато затворят Пътя, оттук могат да минават само Шегаджии.

— Няма ли друг път? — прошепна Уилям.

— Прекалено е дълъг — отвърна Джеймс. — Ще опитаме с преговори.

— И ако не стане? — намеси се Яжара.

— Тогава ще се бием. — Той се обърна към Джек. — Ние търсим Лукас. Да се е мярвал тъдява?

— Крие се, момче, някъде нататък из тунелите, но не мога да ви отведа при него.

— Ами Мечището? — намеси се Уилям. — Някаква вест от него?

— Тоя тип е много опасен — поклати глава Джек. — Слиза насам преди няколко дни — търсеше нещо. Изтрепа сума ти добри хорица. Сега и той има смъртна присъда.

— Има я и от Короната, ама какво от това? — сви рамене Джеймс.

— Това не прави Шегаджиите и Короната приятели, синко — подметна Джек.

— Кой командва там? — попита Джеймс.

— Мейс Боцмана.

Джеймс поклати глава. Мейс Боцмана беше бивш моряк от кралската флота, изгонен от служба заради кражби, след което бе отишъл на работа при Шегаджиите. Беше агресивен и избухлив и двамата с Джеймс не се погаждаха открай време. Мейс бе един от малцината приятели на Смеещия се Джак — бияч, когото Джеймс бе убил при неуспешен опит за покушение срещу принца.

— Значи мирише на як бой — промърмори Джеймс така, че другарите му да го чуят.

— Няма да е необходимо, приятелю — обади се Джек Плъшата опашка, — ако прибегнеш до прословутата си изобретателност. Винаги има нещо, което можеш да предложиш в замяна.

— Например? — попита Яжара.

— Иди и побъбри с Мейс, а когато започне да те заплашва, го попитай кой му дъвче момчетата. Това ще му привлече вниманието.

— Благодаря, Джек — отвърна Джеймс и даде знак на спътниците си да го последват. Свърнаха по левия тунел и в същия миг Джек изсвири пронизително.

— Това пък какво беше? — попита Уилям.

— Джек си връзва гащите — обясни Джеймс. Ако не вдигне тревога, биячите ще го обвинят, че е преминал на наша страна.

След десетина крачки тунелът се разшири и от двете им страни изникнаха притаени мъже, които бързо ги заобиколиха. Бяха поне шестима, всичките въоръжени до зъби. Едър сивокос мъжага пристъпи в осветения от факла кръг, огледа ги и лицето му разцъфна в усмивка. Гледката не беше от приятните. Имаше малки и злобни очи, провиснала двойна брадичка и подпухнал нос, чупен твърде много пъти, за да прилича на нещо повече от сбръчкана гъба.

— Брей, Джими Ръчицата! — възкликна едрият мъж и плесна с ръце. — Да не си зажаднял за малко болка, момче?