Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 48

— Шегаджиите? — попита Джеймс, предположил, че рибарите са се натъкнали на Гилдията на крадците.

— Не, не са срещали Шегаджии, скуайър. — Той отново снижи глас. — Твърдели, че ги нападнало онова чудовище, за което ви разказвах. Отишли право в храма на Дала и помолили монасите да се погрижат за ранените им другари.

— Пак ли чудовището? — попита Уилям с нотка на съмнение. — Стига с тия глупости.

Саймън сви рамене.

— Казвам ви каквото съм чул, лейтенант. Било доста едро… дваж човешки бой. Един от рибарите разправял, че ги пресрещнало в тунела и започнало да им троши кокалите.

— Страхотно — завъртя глава Джеймс. — Направо страхотно. — Той махна с ръка и поведе другарите си към задната стаичка, където покрай стените имаше рафтове с припаси. Извади ключа, който бяха открили в стаята на Кнут, и размести няколко чувала с фасул. Отзад се показа врата с ключалка, в която ключът пасна съвсем точно. Едно тихо изщракване им подсказа, че вратата е отключена.

— Наведете си главите, че таванът е нисък — предупреди ги Джеймс. — Уилям, иди намери фенер.

Уилям отиде в гостната и скоро се върна с фенер в ръка.

— Можем да влезем от много места — обясни им Джеймс, — но оттук най-лесно ще проследим Лукас.

Взе фенера от Уилям и ги поведе в мрака.

— Внимателно, тук се спускаме — предупреди шепнешком Джеймс, докато се промушваше през отвора, свързващ складчето на Лукас с един от подземните канали. Обърна се и подаде ръка на Яжара. Уилям скочи последен и стъпи върху нещо, което се размаза под обувката му.

— Каква воня! — оплака се той, докато се опитваше да остърже подметката си в един от щръкналите над високата до глезените вода камък.

Джеймс се обърна към Яжара.

— Опасявам се, че не точно това имах предвид под разходка из града. Но зовът на дълга…

— Наистина ли смяташ, че твоят приятел Лукас е минал оттук? — попита тя.

Джеймс се заозърта в здрачината.

— Той познава тези канали почти толкова добре, колкото всеки уважаващ себе си Шегаджия. По времето на Войната на разлома Лукас работеше както с Шегаджиите, така и с контрабандистите на Тревор Хъл. Успя да си спечели уважението на Шегаджиите и те го оставиха на мира. Малцина могат да се похвалят с подобно постижение. Тъй че няма никакво съмнение, че ще се скрие тук, ако усети, че е в опасност.

— Чака ни доста път, така че по-добре да тръгваме — обади се Уилям. — Накъде първо?

— Оттук — посочи Джеймс. — Ще следваме течението.

— Защо? — попита Яжара.

— По-нататък има няколко скривалища на контрабандистите, които и Лукас знае. Почти съм готов да се обзаложа, че се е притаил в някое от тях.

— Знаеш ли къде са точно? — попита Уилям.

Джеймс повдигна рамене.

— Оттогава минаха години, но имам някаква обща представа.

— Обща представа? — повтори иронично Уилям.

— По-добре е от нищо — засмя се Яжара.

Продължиха през тунела. Плясъкът на вода и тътнежът на далечния прибой заглушаваха стъпките им. От време на време Джеймс вдигаше ръка да спрат и се ослушваше.

След близо половин час предпазливо придвижване навлязоха в един по-широк тунел. Отпред се чуваше шум на течаща вода.