Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 47

— И дъщеря му плати цената за това — подметна огорчено Уилям. Джеймс положи ръка на рамото му.

— Факт, с който Лукас едва ли ще успее да се примири, повярвай ми.

— Ако преди това не го открие Мечището — посочи Яжара. — Значи задачата ни е от ясна по-ясна — да намерим Лукас, преди да го намери Мечището.

Джеймс кимна.

— Откъде да започнем? — попита Уилям.

— От каналите, откъде другаде? — засмя се Джеймс.

Пред „Шарения папагал“ имаше пост.

— Саймън? — провикна се Уилям, познал войника. — Какво е положението?

— Засега е спокойно, лейтенант. Изнесоха телата и ги откараха в храма на Лимс-Крагма, за да ги подготвят за последния им път.

— Има ли още пазачи? — попита Джеймс.

— Само Джек охранява задната врата, други няма, скуайър. Тагарт им нареди да отнесат телата в храма. Сигурно не очаква, че някой може да се върне тук. Чакаме довечера да ни сменят други две момчета, за да слезем при останалите.

— Къде да слезете? — попита Джеймс.

— Ами как къде — в каналите, разбира се. Ама Не сте ли чули?

— Какво да чуя? — попита Джеймс.

— Разказва го един тип, дето са го пуснали преди няколко часа от тъмницата. Долу, в каналите, имало скрито пиратско съкровище. Планини от скъпоценни камъни и злато. Каза също, че някакъв пират на име Мечището нападнал тъмницата, за да узнае от едного там къде точно е съкровището.

— И сега каналите гъмжат от ловци на съкровища — въздъхна Уилям.

— Това е самата истина, лейтенант — кимна Саймън. — Каза ми го един градски жандарм, който мина оттук само преди няколко минути. Говори се, че Шегаджиите се опитвали да прогонят всички отдолу, за да приберат съкровището за себе си.

Джеймс въздъхна.

— Чудя се какво ли още може да се случи, та да ни попречи да открием Лукас.

— А, скуайър, щях да забравя. Разправят също, че долу имало някакво чудовище.

— Шегуваш се, нали? — обърна се Джеймс към Саймън.

— Какво говорите, скуайър? — обиди се войникът. — Преди две нощи открили из залива да плува някакъв труп, целият надъвкан. А после едни типове в „Хапещото куче“ разправяли, че ги нападнал звяр, едър като бивол, с дълги ръце и големи зъби.

— И след всичко това си готов да слезеш долу? — обърна се Яжара към Джеймс.

— Естествено не — отвърна някогашният крадец. — Само дето нямаме друг избор. Ако искаме да заловим Мечището, трябва преди това да открием Лукас. Имам една идея къде може да се крие. Хайде, да не губим повече време. А ти — обърна се Джеймс към Саймън — прати по някого вест до принца, че сме долу и ще ни е нужно подкрепление.

— Както наредите, скуайър — отвърна войникът. Джеймс понечи да тръгне, но той го спря. — И още нещо.

— Какво има?

— Преди малко плъзна още един слух. — Той се огледа, за да провери дали не ги подслушват. — Някакви типове чак от Рибарското село се появили от един от каналите и влачели част от своите — изглеждали много зле.