Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 46

Тримата се качиха по стълбите и се озоваха на неголяма площадка с четири врати, две отпред и по една отляво и отдясно. Джеймс спря пред вратата отляво и пъхна ключа в ключалката.

Тъкмо когато завърташе ключа, чу шум отвътре. Отстъпи назад, извади рапирата и изрита вратата. Вътре едър мъжага ровеше в ковчеже, поставено върху неоправеното легло. При шума на отварящата се врата се обърна и измъкна от колана си кинжал.

— Хвърли оръжието! — кресна му Джеймс.

Мъжът подметна кинжала във въздуха, улови го за острието и го запрати по Джеймс.

— Легни! — извика Джеймс и се просна на пода. Кинжалът профуча само на сантиметри над него.

Разнесе се трясък на строшено стъкло и когато Джеймс вдигна глава, видя, че мъжът се е хвърлил през прозорчето, което гледаше към задния двор на кръчмата. Уилям прескочи Джеймс и се озова пръв при прозорчето.

— По дяволите! — изруга той, като надникна навън.

— Какво? — попита Джеймс и застана до него.

Уилям му посочи. Мъжът лежеше проснат на калдъръма под тях. Ако се съдеше по ъгъла, под който бе извит вратът му, със сигурност си го бе строшил.

— Претършувай наоколо — нареди Джеймс на Уилям, — а ние с Яжара ще слезем да го огледаме отблизо.

Когато слязоха в гостната, Пит се опита да ги спре.

— Къде ми е ключът?

— Уилям ще ти го остави, когато свърши — обясни Джеймс. — Тази ли води към задния двор? — Той посочи една врата зад бара.

— Да, защо?

— Защото там лежи труп — отвърна Джеймс и отвори вратата.

Пит опря лакти на бара и въздъхна с безразличие.

— При мен това си е ежедневие, момко.

Джеймс отиде до трупа и клекна до него. Мъжът стискаше в ръката си малка кесийка. Той я измъкна и надникна вътре. Имаше само един ключ.

— Откъде според теб е това? — попита Яжара.

— Не съм сигурна, но ми се струва странно познат.

Появи се и Уилям.

— Горе няма нищо за крадене. Само дрехи.

— За това е дошъл. — Джеймс му показа ключа.

Уилям го взе и се премести на светло, за да го разгледа по-внимателно. После посочи знака в основата на ключа.

— Виждаш ли този символ?

Джеймс го взе и го разгледа отблизо.

— Ами че това е ключът на Лукас! Същият, с който отключва вратата към каналите.

— Значи няма съмнение, че негодникът е търсел точно него — каза Яжара. — Но какво се крие зад всичко това?

Джеймс се чукна с ключа по брадичката.

— Лукас има таен изход към канализацията — в един склад зад бара. Даваше този ключ при нужда и срещу заплащане.

— Значи Кнут е използвал тайния изход на Лукас — рече Уилям. Джеймс кимна.

— Точно така. Вероятно за да скрие съкровището от последния си набег — онова, за което говореше Скови. Същото, дето щяло да му изкара помилване от Арута.

— Как мислиш, дали не е откраднал ключа от Лукас? — попита Яжара.

— Подозирам, че и двамата са били замесени в тази история. Убиецът на Кнут е искал да узнае къде се намира нещо. Предполагам, че става дума за съкровището.

— Значи, когато се е появил Мечището, Лукас е избягал в каналите — обади се Уилям. — Но защо не е потърсил теб или принца?

— Може би не е успял — рече Яжара.

Джеймс поклати глава.

— Лукас е единственият човек, който познава каналите, без да членува при Шегаджиите. Освен мен естествено. Там долу разполага с поне няколко тайни местенца. Сигурно е знаел с какъв човек си има работа — говоря за Мечището. Откакто го познавам, Лукас винаги е вървял по тънката разделителна линия между закона и престъплението.