Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 45

— Това ще ви струва шест гроша. Пийте и се махайте, тук не обичаме доносници.

— Колко е любезен — промърмори Яжара, докато посръбваше от ейла. Оказа се не само разреден, но и горчив и тя го остави.

— Теб ли наричат Пит Късметлията? — попита Джеймс.

Пухкавото лице се разцепи в усмивка.

— Тъй де, на мен ми викат така, значи, сигур щото много ми върви по тънката част. — Той намигна на Яжара и допълни: — Намини да ме видиш по-късно, сладурано, ще ти покажа с какво плаша дамичките.

И сложи ръката си върху нейната. Тя се усмихна, наведе се към него и прошепна:

— Ако не ни помогнеш да открием онова, дето го търсим, скоро няма да има с какво да ги плашиш.

Пит се захили и показа два реда нащърбени зъби, което никак не допринесе да стане по-привлекателен.

— Огън жена си ти. Да знаеш, че много обичам таквиз кат’ теб.

— Чухме, че един тип на име Кнут държал стая тук — намеси се Уилям.

— Кнут ли? — завъртя глава Пит. — Кнут ли казахте? Щото нещо недочувам напоследък, а и паметта ми не е каквато беше. — Той постави длан зад едното си ухо.

Джеймс се огледа и видя, че неколцина от присъстващите внимателно следят разговора им. Познаваше добре това място и не се съмняваше, че ако се опитат да попритиснат Пит, ще стане голям бой. Той извади от кесията на колана си две жълтици и ги сложи на тезгяха. Лицето на Пит мигом се проясни.

— А, тъй де, изведнъж взех да си спомням! — Той снижи глас: — Знам го аз стария Кнут. Дребен пират, но го биваше да се оправя в живота. Е, поне докато онези тъпаци, жандармите, не го прибраха на топло. — Той погледна към Уилям. — Без да се обиждаш, братче.

— Няма… поне засега — обеща Уилям. — Та този Кнут да е говорил нещо по-необичайно през последните няколко дни?

Пит не отговори. След известно време Джеймс сложи на тезгяха още една монета. Отново тишина и той измъкна четвърта жълтица. Пит прибра златото и продължи:

— Ха! За човек като него, дето обичаше да си попийва, кой може да каже кога казва истината? Но ще ви кажа, че не го бях виждал толкоз уплашен и когато онези типове, жандармите, го пипнаха, изглеждаше облекчен, сякаш точно на това се бе надявал. Мълчеше си и крачеше кротко с тях, а такива кат’ него ще дадат мило и драго да не ги тикнат в дранголника. — Джеймс кимна. — Но старият Кнут сякаш не беше на себе си през цялото време. Първом вдигна голям скандал и се сдърпа тук с едни момчета, дори прасна един от тях в лицето, като се появиха жандармите. Скочи му отгоре, удари го с халбата, даже го изрита в прасеца. Сякаш сам си търсеше белята, ще знаете.

— Може ли да видим стаята му? — попита Джеймс.

Пит се престори на оскърбен.

— Ама какво си въобразявате? Това тук е почтено място! Не мога да позволя всякакви типове да се мотаят из стаите на гостите ми.

Джим подхвърли на бара още две жълтици й прошепна:

— Твоя гост го накълцаха на парчета.

Пит прибра монетите.

— Е, в такъв случай едва ли ще има нещо против. Ето ви ключа. Първата врата отляво след стълбите. Гледайте да не вдигате шум, за да не безпокоите останалите гости. И да не забравите после да ми върнете ключа.