Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 44

— И каква е тази тайна, дето Кнут пазел и заради която станаха всички тия убийства?

Писарят се разсмя уплашено.

— На Мечището не му трябва много, за да започне да убива. Готов е да трепе, без да му мигне окото. Не зная обаче защо му беше притрябвал Кнут. Открих само, че Кнут е държал стая в „Хапещото куче“, но така и не можах да кажа на Мечището, защото той и хората му почнаха да колят наред.

— И сега няма да имаш възможност да му кажеш — заяви Уилям, обърна кинжала и стовари дръжката му върху темето на писаря. — Ще наредя на капитана да го прибере на топло — заключи той.

Джеймс кимна.

— И да не разговаря с никого.

— Странна история. — Яжара замислено поклати глава.

— Не зная каква е била тайната на Кнут, но, изглежда, Мечището ужасно много е държал да я узнае — заговори Джеймс. — Да не се казвам Джеймс, ако до утре заранта Арута не обяви награда от десет хиляди златни суверена за главата на Мечището. И тогава всички, които служат при него, ще се замислят дали да не го предадат и да пипнат голямата награда.

— А ние какво ще правим?

— Първо ще напиша бележка на Арута. — Джеймс се приближи към писалището. — После ще прегледаме цялата документация, в случай че нашето приятелче от долния етаж е оставило нещо, което да ни бъде от полза. А след това ще започнем да търсим две неща.

— Първото е тайната на Кнут. — Яжара го погледна и вдигна един пръст.

Джеймс кимна и вдигна два пръста.

— А номер две: Лукас. Бащата на Талия. Не бих се изненадал, ако едното ни отведе при другото.

„Хапещото куче“ беше кръчма със съмнителна репутация, каквито се срещаха доста край крондорското пристанище.

— Не бих казал, че ми е любимото местенце — бе коментарът на Джеймс.

Уилям се подсмихна.

— Бях чувал друго за младежките ти години.

Джеймс се пресегна и отвори вратата.

— Внимавай какви ги дърдориш вътре. Тук едва ли ще сме добре дошли.

Той влезе, следван от другите, които мигом разбраха какво има предвид. Очите на всички присъстващи бяха втренчени в Уилям, по-скоро в униформата на гвардеец, която носеше. Не пропуснаха кървавите петна и прахоляка.

В дъното на помещението имаше висока кръгла маса, около която стояха група мъже. Ако се съдеше по дрехите и обущата им, бяха все моряци.

Трима други, вероятно работници, които клечаха край огнището и се грееха, също изгледаха внимателно новодошлите.

Близо до вратата двама тежковъоръжени мъжаги млъкнаха веднага щом съгледаха влезлите.

За един продължителен миг в помещението се възцари тишина, после разговорите бяха подхванати отново. Джеймс фиксира с поглед съдържателя и се приближи към него.

— Какво искаш, мътните те взели? — бе топлото посрещане.

Джеймс се ухили. Уилям познаваше тази усмивка. Обикновено означаваше, че предстоят неприятности.

— Пиячка за мен и хората ми.

Съдържателят беше чернокос мъж с гъста коса, която изглеждаше, сякаш не е виждала гребен от години. Имаше изпития вид на човек, който доста често посяга към чашката. Той постави три халби на бара и изръмжа: