Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 27

Няколко от децата се отдръпнаха, сякаш се готвеха да побегнат. Яжара изтича към тях и ги задържа.

— Това не са хората, които са постъпили лошо с вас. Там наистина ще ви дадат храна и постеля.

Изправени пред алтернативата да прекарат една нощ на открито с празни стомаси, децата склониха да последват войниците.

— Хайде, деца — подкани ги един от войниците. — Скуайър — обърна се той към Джеймс, — имате ли нужда от охрана?

Джеймс поклати глава.

— А какво да правим с труповете? И с работилницата?

— Аз ще остана още малко — отвърна Джеймс. — Искам да поогледам. Като свърша, нека отнесат телата и ако някой намине насам да си прибере каквото му хареса — не му пречете. Обзалагам се, че предишният господар е оставил доста неизплатени сметки. Пък нека наследниците му дойдат в двореца да се оплачат.

Жандармите отдадоха чест, а Джеймс и Яжара се върнаха в работилницата. Яжара прегледа внимателно всички прибрани в скрина и писалището документи, а Джеймс претършува местата, подходящи за скривалища. След около час се отказа.

— Май няма да намерим нищо друго.

Яжара продължаваше да чете документите, които бе открила в канцеларията на Юсуф.

— Тук има предостатъчно излагащи факти, та чичо ми да започне пълно разследване — рече тя. — Например опитът да бъде издадена заповед за моето премахване, с неговия подпис отдолу, за да бъде дискредитиран… само това е достатъчно да избухне гражданска война в северните провинции на Империята. Представителите на пустинните племена веднага щяха да разкрият, че това е фалшификат.

— Но пък Императрицата и нейният съвет можеха да се хванат, нали?

Яжара кимна.

— Който и да е този Гадник, Джеймс, той търси ползата от противопоставянето на нашите два народа. Но кой би спечелил от влошените ни взаимоотношения?

— О, списъкът е дълъг. — Джеймс махна с ръка. — Ще го обсъдим някой друг път. Сега най-добре да се връщаме в двореца. Имаш съвсем малко време да подремнеш, да се преоблечеш, да се нахраниш и да се представиш на принцеса Анита.

Яжара хвърли последен поглед на помещението, опитвайки се да запомни всичко до най-малката подробност, после, без повече коментари вдигна тоягата си и закрачи решително към вратата.

— Ще пратиш ли писмо на чичо си? — попита я Джеймс, след като я застигна.

— Със сигурност. Този Гадник може да е кешиец, а случилото се в Крондор — част от по-голям план, но при всички случаи е ясно, че чичо ми е една от неговите цели.

— Не бива да забравяме и принца — припомни Джеймс.

— Какво? Нима смяташ, че би се възпротивил да предупредя чичо?

— Не е там въпросът. — Джеймс я докосна по рамото. — Но нали разбираш…

— Политика — прекъсна го тя.

— Нещо такова. — Свиха зад близкия ъгъл. — Сигурно преди да ти позволи да информираш чичо си, Арута ще поиска от теб да запазиш в тайна някои подробности.

Яжара се засмя с ъгълчето на устата.

— Като например разкритието, че Юсуф е шпионирал в полза на Велики Кеш?

— Нещо такова — засмя се Джеймс.

— Ами, бихме могли например да кажем, че докато сме се занимавали с престъпна група, използваща робски детски труд, случайно сме се натъкнали на заговор да бъда убита, с цел чичо ми да бъде злепоставен и свален от поста си.