Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 28

— Все едно че ми прочете мислите.

Яжара се разсмя.

— Не се тревожи, приятелю. Политиката е втора природа на всеки кешийски благородник, стига да не е от истинската кръв.

Джеймс сбърчи вежди.

— Този термин съм го чувал и друг път, но трябва да призная, че значението му ми убягва.

Най-сетне излязоха на пътя, който водеше право към двореца.

— В такъв случай — отвърна Яжара — би трябвало да посетиш град Кеш и по-специално двора на императрицата. Някои от нещата, които бих могла да ти разкажа за Кеш, ще ти се сторят безсмислени, ако не идеш там и не ги видиш с очите си. Чистокръвните кешийци — тези, чиито предци първи са излезли на лов за лъвове в полята около Овернската глъбина, са точно такива. Но не бива да забравяме заслугите им.

Джеймс си помисли, че долавя в думите й стаена ирония. Не знаеше причината за това, но реши, че сега не е моментът да си я изяснява. Прекосиха Търговския квартал и влязоха в придворцовия район.

Докато приближаваха портата, Яжара погледна към голямата къща на другия край на площада.

— Ишапско убежище?

Джеймс огледа пазача, застанал неподвижно пред вратата на къщата — едър мъжага с безстрастно лице, тикнал в колана си тежък чук.

— Да, макар че ще ти призная, че не знам предназначението му. Яжара се извърна и го погледна с игриви пламъчета в очите.

— Значи е насред Крондор, а ти не знаеш нищо за него?

Джеймс й върна усмивката.

— Добре де, ще се поправя — не зная засега.

Щом видяха Джеймс и младата магьосница, часовоите застанаха мирно.

— Добре дошли, скуайър.

Джеймс кимна.

— Господа, позволете ми да ви представя Яжара, придворна магьосница на принца.

Часовоите се облещиха.

— Придворна магьосница? О, богове! — възкликнаха те едновременно.

— Имате нещо против ли? — попита ги Джеймс.

Войниците се изчервиха.

— Простете, скуайър, но тя е кешийка! И да стане доверен човек на принца?!

— Успокойте се, господа — намеси се Яжара. — В най-скоро време ще се закълна във вярност пред Арута. Вашият принц е мой господар и също като вас, аз ще бъда готова да му служа до смърт.

— Простете, милейди — сведе засрамено глава по-старшият от двамата пазачи. — За нас е истинска чест да ви посрещнем в Крондор.

— Благодаря ви — отвърна Яжара и прекрачи прага на двореца. Джеймс я последва и докато портата се затваряше зад тях, прошепна:

— Трябва да ги извините. Тук хората се отнасят с предубеждение към чужденците.

— Имаш предвид — към кешийците. Няма значение. И в нашия двор щяха да са подозрителни, ако пристигне магьосник от Крондор. Когато Пъг ме препоръча за този пост, не пропусна да ми обясни, че назначението ми не е политическо.

Джеймс се засмя. Какво ли в двора не беше свързано с политиката? Отново погледна младата жена. Колкото повече я опознаваше, толкова повече я харесваше.

— Това едва ли може да е проблем за жена с твоя ум и чар — каза той с обигран глас на придворен ласкател. — Аз самият вече съм готов да ти се доверя напълно.