Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 26

Яжара посочи един от листовете.

— Изглежда, че е служил на някой с прозвището Гадника.

Джеймс завъртя очи към тавана, но премълча. Гадника беше трън в очите на принца и Шегаджиите от няколко месеца и Джеймс беше точно толкова близо до установяването на истинската му самоличност, колкото и в началото.

— Какво още пише вътре? — попита той заинтригуван. Яжара дочете документа и се прехвърли на следващия.

— Този Гадник е някой доста важен. Изглежда, е възнаградил Юсуф щедро за извършеното предателство. Тук се споменават солидни суми в злато и други дарения. — Тя прегледа още няколко документа, после лицето й пребледня.

— Не може да бъде… — прошепна Яжара.

— Какво? — попита Джеймс.

— Това е заповед да бъда убита, ако откажа да помагам на Юсуф. Носи подписа и печата на чичо ми.

Тя протегна документа с разтреперана ръка и Джеймс го взе.

— Не може — каза той, след като го разгледа внимателно.

— Какво не може? — попита тя.

— Ами ти каза, че не може да бъде и аз го потвърждавам. Този документ не е истински. Фалшификат е.

— Откъде знаеш? — попита го тя. — Виждала съм подписа на чичо ми и личния му печат върху много документи.

Джеймс се засмя.

— Твърде безупречен е. Съмнявам се, че дори прословутият ти чичо би написал подобен документ, без да му трепне ръката. А тук буквите са изписани съвсем внимателно. Не мога да разчета думите, но си личи, че почеркът е на спокоен и уравновесен човек. Дори и да се долавя известно вълнение, предполагам, че се дължи на други две причини.

— Които са? — подкани го тя нетърпеливо — отвън се чуваха приближаващи се стъпки.

— Чичо ти не е толкова глупав, че да постави подписа си под документ, в който се нарежда убийството на кешийска благородничка, при това член на неговото семейство. Аз също съм виждал доста документи, подписани от него, и мисля, че в този печат има нещо нередно. — Джеймс посочи. — Погледни ето тук, където един от лъчите на звездата докосва външния кръг на печата — би трябвало да има едва забележима вдлъбнатина, но я няма. Това не е бил неговият пръстен-печат.

— В такъв случай идва въпросът — защо? — попита Яжара. Докато разговаряха, през вратата влезе малък отряд от градската жандармерия.

— Защото — отвърна Джеймс и се отправи към вратата, — ако новата придворна магьосничка на Крондор умре и в Кешийския имперски двор се заинтересуват от случая, кой ще е първият виновник? Естествено шефът на Кешийския разузнавателен корпус. Някой в Имперския дворец очевидно държи да го свали от този пост и да го замени със свой доверен човек.

— Гадника? — попита Яжара.

Джеймс се обърна и кимна.

— Ако е така, той разполага с огромна власт — заключи тя. — Да заплашваш чичо ми е доста рисковано. Само човек с голяма власт и възможности би си позволил подобно нещо.

— Скуайър — обади се един от жандармите, — това хлапе ни повика тук. С какво можем да ви помогнем?

— Вътре има няколко трупа, които трябва да бъдат изнесени — отвърна Джеймс, — но иначе ситуацията е под контрол. И се погрижете за хлапетата, преди да са се пръснали.

— Къде да ги отведем?

— В сиропиталището „Щита на Дала“ до Морската порта. Доколкото знам, там винаги има свободни легла и топла храна.