Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 25

Тъкмо оглеждаше скрина за поставени капани, когато на вратата се появи Яжара.

— Това куче беше заключило децата в клетка! — процеди тя през стиснати зъби.

Джеймс се обърна и забеляза зад вратата няколко изплашени хлапета на възраст от пет до десет години. Бяха облечени с мръсни парцаливи дрешки, а лицата им бяха черни от мръсотия. Джеймс се ядоса. В Крондор парцаливите хлапетии не бяха нещо необичайно, той самият някога сигурно бе изглеждал по същия начин, преди да стане крадец. И все пак системното малтретиране на деца не беше общоприето в града.

— Какво ще правим с тях?

— Кое беше онова място, което спомена одеве?

— Знакът на Жълтия щит. Сиропиталище, основано от принцесата и ордена на Дала.

При споменаването на сиропиталището лицата на няколко хлапета помръкнаха и Джеймс си спомни реакцията на Нита, повика най-голямото и го попита:

— Ей, момче, я ми кажи — какво те плаши?

Момчето завъртя глава. На лицето му се четеше страх. Яжара побърза да постави ръка на рамото му.

— Не се бой. Никой няма да ти направи нищо лошо. От какво те е страх?

— Ами тези хора — обади се стоящото зад хлапето момиче, — ни казаха, че са от Жълтия щит и че ако дойдем тук, ще ни нахранят.

— Излез навън — нареди Джеймс на момчето — и намери някой жандарм. Трябва да има пост на по-горната улица, при странноприемницата „Пет звезди“. Кажи му, че скуайър Джеймс иска да прати тук двама пазачи — колкото се може по-бързо. Запомни ли?

Момчето кимна и изприпка навън, като остави вратата широко отворена. Джеймс го изпрати с поглед и подхвърли:

— Ако не сбърка да тръгне по друга улица, помощта ще пристигне само след няколко минути.

Под учудения поглед на Яжара Джеймс излезе, преобърна мъртвия кешиец и го преджоби.

— Какво правиш? — попита тя, като го видя да се рови из портмонето му.

— Търсех това — отвърна Джеймс, извади един пръстен и й го подаде.

Тя го огледа. Беше излят от желязо, а отгоре бе прикрепен миниатюрен, боядисан в жълто щит.

— Тези, които служат в ордена на Дала, носят подобни пръстени. Предполагам, че са ги показвали на хлапетата, за да ги подлъжат, че наистина са членове на ордена.

— Това обяснява нежеланието на Нита да се върне тук.

Джеймс пак влезе в канцеларията и отново огледа ключалката на скрина. Поколеба се, после протегна ръка и го отвори. Вътре имаше още документи. Той извади няколко, прегледа ги и попита:

— Яжара, можеш ли да ги прочетеш? Изглежда, са написани на кешийски, но не ги разбирам.

Яжара взе един документ и го прегледа.

— Разбирам какво пише. Това е пустинен диалект, от един район близо до Дърбин.

Джеймс кимна. Той знаеше само официалния кешийски. Изведнъж Яжара се ококори.

— Мръсен предател! Юсуф е използвал чичо ми и предоставените му средства, за да противопоставя Кеш на вашия принц и принца на Кеш!

Джеймс я погледна объркано. Все още не се бе съвзел от шока, че Юсуф е бил кешийски агент. А сега се оказваше, че е работил дори срещу собствения си господар.

— Но защо?