Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 29

Тя се засмя, но го погледна скептично.

— Благодаря за комплимента, скуайър, но не бива да приемаш всичко на доверие. Инак току-виж съм те превърнала в жаба и твоят принц ми се разсърди.

Джеймс не се сдържа и също се разсмя.

— Не колкото ще ти се разсърдя аз. Яжара, прощавай за прямотата и още веднъж — добре дошла в Крондор.

Спряха пред главния вход на двореца, където ги очакваше един паж.

— Това момче ще те отведе в отредените ти покои и ще се погрижи за всичко, което ти е необходимо. — Той вдигна глава към небето и продължи: — До зазоряване остават два часа. Аз трябва да се явя при принца по време на закуска. Ще пратя някого да те доведе на сутрешната аудиенция.

— Благодаря, скуайър — отвърна Яжара, обърна се и се заизкачва по стъпалата. Джеймс я изпроводи с поглед, любувайки се неволно на гъвкавото й тяло и изящната стойка. След като сви зад ъгъла, промърмори:

— Този Уилям наистина има вкус. Първо Яжара, а сега Талия. Направо да му завиди човек.

Но докато стигне малката врата до дворцовата стена, на алеята, водеща към входа за прислугата, мислите му се бяха прехвърлили от екзотичните красавици към поредната зловеща загадка, а именно какъв е новият план на тайнственият Гадник и защо се опитва да забърка Кралството във война.

Арута, принц на Крондор и Западните владения и втори по могъщество в цялото Островно кралство, втренчи поглед в своя скуайър и попита:

— Е, какво мислиш за нея?

— Дори херцог Пъг да не я бе препоръчал така горещо, пак щях да съм готов да й се доверя и да приема с открито сърце клетвата й за вярност.

Арута се облегна в креслото. Намираха се в неговия личен кабинет, където принцът предпочиташе да решава важните държавни дела.

— Сигурно си изморен — подхвърли Арута след кратък размисъл. — Пък и ако лоялността на Яжара все още беше под въпрос, тя въобще нямаше да е тук. Питах те какво мислиш за нея като човек?

— Ами… — Джеймс се поколеба. — Снощи двамата имахме едно приключение.

Арута посочи документите на бюрото си.

— Да не е свързано с кешийския бояджия на платове, който освен това е шпионирал в полза на Хазара-хан?

— Да, сър. Знаете ли, тя е забележителна жена. Бил съм в компанията на доста прочути магьосници, но все още ми е трудно да кажа какво мисля за нея. Изглежда ми толкова… не, не бих казал „могъща“, по-скоро „веща в работата си“. Възникне ли необходимост, е готова да действа без колебание и изглежда, е в състояние да създава сериозни неприятности на противниците си.

— Какво друго?

Джеймс се замисли.

— Ами… има аналитичен ум, не е прибързана, нито се поддава на чувствата си.

Арута му кимна да продължи.

— Добре образована е. Говори с едва забележим акцент. Чете на повече езици от мен, познава придворните порядки, церемонии и кастови отношения.

— Нищо от това, което ми каза, не се отличава от характеристиката, която й даде Пъг. Бива те да опознаваш хората, скуайър. А сега — Арута се надигна и кимна — е време да се запозная лично с нея.

Джеймс избърза и отвори вратата пред принца. От другата страна вече ги очакваше Брийон, новоназначеният старши скуайър на принц Арута. Брийон беше син на барона на Ястребово гнездо в източните планини на Ябонското херцогство. Висок русоляв момък, който не странеше от тежката работа, той очевидно бе най-подходящата кандидатура за овакантения от Джеймс пост на старши скуайър. Щом Арута се настани в креслото си, Брийон даде знак на Джеръм да отвори вратите на залата и да обяви началото на аудиенцията. С глас, трептящ от вълнение, церемониалмайсторът произнесе: