Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 23

Надникнах в банята. Хром, душ зад стъклена преграда, закачалка с хавлиени кърпи с извезани монограми, до ваната стъклена лавица за парфюми и ароматизирани соли, всичко изискано и изтънчено до немай къде. Госпожица Хънтрес преуспяваше. Надявах се, че си плаща наема. Не че това имаше някакво значение… просто исках да е така.

Тръгнах обратно към всекидневната, спрях на вратата да огледам още веднъж приятната обстановка и усетих нещо, което трябваше да усетя още щом влязох в спалнята. Подуших острата миризма на кордит във въздуха — на път да изчезне, но все още осезаема. Сетне забелязах и друго.

Леглото беше преместено така, че с предния си край подпираше вратата на дрешника, която не беше плътно затворена. Тежестта на леглото й пречеше да се отвори. Стъпвах бавно и на половината път до дрешника се усетих, че държа в ръката си пистолет.

Натиснах вратата. Не поддаде. Подпрях я още по-здраво. Пак не поддаде. Продължавайки да я подпирам, изблъсках леглото с крак и отслабих бавно натиска.

Някаква тежест напираше срещу мен. Нищо не се случи, докато не направих стъпка назад. После той изведнъж се показа — с рамото напред, някак си превит. Пак подпрях вратата и го задържах за миг, загледан в него.

Беше все така едър и рус, в онзи спортен костюм, с шалчето под разтворената яка на ризата. Но лицето му вече не беше зачервено.

Отстъпих пак и той се свлече иззад вратата, преобърна се леко като плувец в прибоя и тупна на пода почти по гръб, с лице към мен. Светлината от лампата до леглото падаше върху главата му. На гърдите върху сакото му, някъде около сърцето, тъмнееше влажно петно с опърлени краища. И така, той все пак нямаше да наследи тези пет милиона. Никой нямаше да получи нищо. Марти Естел нямаше да си върне петдесетте хилядарки. Защото младият господин Джийтър беше мъртъв.

Погледнах в дрешника. Вратата му сега беше широко отворена. По закачалките висяха дрехи — женски дрехи, хубави тоалети. Бил е принуден — сигурно с вдигнати ръце, с опрян до гърдите му пистолет — да се свре между дрехите заднишком. После са го застреляли и онзи, който е сторил това, не е бил достатъчно бърз или достатъчно силен да затвори вратата. Или е бил изплашен и просто е придърпал леглото и го е оставил така.

На пода в дрешника имаше нещо лъскаво. Вдигнах го. Малък автоматичен пистолет, калибър 25, за дамска чанта, с красиво гравирана ръкохватка, с инкрустации от сребро и слонова кост. Сложих пистолета в джоба си. Не зная защо го направих.

Не докоснах младия Джийтър. Беше вкочанен като Джон Арбогаст, ако не и повече. Оставих дрешника отворен и се ослушах, прекосих бързо спалнята, влязох във всекидневната и затворих вратата на спалнята, като същевременно забърсах дръжката.

В ключалката на външната врата проскърца ключ. Хокинс пак се връщаше — да види какво ме е задържало. Отваряше със своя ключ. Наливах си уиски, когато влезе.