Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 22

— Значи не би го пречукал — рекох аз, отпивайки от уискито. — Но би могъл да го сплашиш.

Естел се намръщи. Хвърли цигарата в пепелника, погледна за миг как дими, вдигна я и я натисна. Поклати глава.

— Ако възнамеряваш да го охраняваш, почти ми изнася да плащам част от заплатата ти. Почти. Човек в моя бранш не може да се грижи за всичко. Момчето е пълнолетно и негова работа е с кого се движи. Жените например. Защо пък едно добро момиче да не си подсигури част от пет милиона долара?

— Мисля, че това е чудесна идея — рекох. — Какво беше онова, дето знаеш за мен, пък аз не знам, че ти знаеш?

Той се подсмихна.

— Какво щеше да кажеш на госпожица Хънтрес — дето се било случило? — Той пак се усмихна леко. — Слушай, Марлоу, има доста начини да се изиграе една игра. Аз си гледам процента от заведението, защото тая печалба ми стига. За какво ми е да играя грубо?

Въртях цигара между пръстите си, после се опитах да я въртя с два пръста около чашата.

— Кой казва, че си груб? Винаги съм чувал само най-хубави неща за теб.

Марти Естел кимна. Изглежда, му беше забавно.

— Имам източници на информация — каза спокойно. — Когато съм вложил петдесет хилядарки в някой човек, склонен съм да понауча нещо за него. Джийтър нае някой си Арбогаст да свърши една работа. Арбогаст беше убит в кантората си днес… с револвер двайсет и втори калибър. Това може да няма нищо общо с работата на Джийтър. Наредих да те проследят, когато отиде там, и ти не съобщи на полицията. Това прави ли ни приятели?

Облизах ръба на чашата и кимнах.

— Изглежда.

— Отсега нататък недей да безпокоиш Хариет, ясно ли е?

— Ясно.

— Значи вече се разбираме съвсем добре.

— Да.

— Е, да тръгвам. Върни пистолета на човека, Шиши.

Бомбето пристъпи и хлопна пистолета в дланта ми толкова силно, че можеше да ми счупи някоя кост.

— Оставаш ли? — попита Естел, упътил се навън.

— Мисля да почакам малко. Докато Хокинс се качи да ме ръсне с още една десетачка.

Естел се усмихна. Шиши застана невъзмутимо до вратата и я отвори. Естел излезе. Вратата се затвори. В стаята настъпи тишина. Подуших умиращия аромат на парфюма и останах неподвижен, оглеждайки се.

Някой беше откачил. Аз бях откачил. Всички бяха мръднали. Нищо не се връзваше. Марти Естел, както той сам каза, нямаше никакъв мотив да убие някого, защото това щеше да бъде най-сигурният начин да провали шансовете си да прибере парите. А дори и да имаше мотив да убие, едва ли би избрал за такава работа хора като Фриски Восъчния нос. Имах си главоболия с полицията, бях изхарчил десет от полагаемите ми се двайсет долара за разноски и нямах нищо, което да ми помогне дори и в най-малка степен.

Допих уискито, оставих чашата, закрачих насам-натам из стаята, изпуших трета цигара, погледнах часовника си и свих рамене. Чувствах се отвратително. Вътрешните врати на апартамента бяха затворени. Отидох до вратата, през която младият Джийтър ще трябва да се е промъкнал следобеда. Отворих я и надникнах в спалня с белезникави тапети на ситни розови пръски. Имаше голямо двойно легло, застлано с щампован брокат. Върху вградена тоалетка с лампа блестяха тоалетни принадлежности. Лампата светеше. Запалена беше и малката настолна лампа на една маса до вратата. През другата врата близо до тоалетката се виждаха зелените плочки на банята.