Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 21

— Това е човекът, за когото ви разправях, господин Естел — задърдори Хокинс. — Дойде по-рано днес и каза, че вие го пращате. Метна ме, така да се каже.

— Дай му една десетачка, Шиши.

Бомбето измъкна отнякъде лявата си ръка и в нея имаше банкнота. Подаде я на Хокинс, който я взе и се изчерви.

— Не е необходимо, господин Естел. Все пак много благодаря.

— Да те няма!

— Какво? — Хокинс изглеждаше потресен.

— Чу го — рече Шиши опърничаво. — Да не искаш да излезеш със задника напред?

Хокинс се изпъна.

— Трябва да пазя клиентите. Знаете как е, господа. Човек с моята работа…

— Изчезвай! — процеди Естел.

Хокинс се обърна и излезе бързо и безшумно. Вратата щракна леко след него. Шиши погледна натам, сетне мина зад мен.

— Виж дали има оръжие, Шиши.

Бомбето провери дали съм въоръжен. Все лугера и се отдръпна. Естел погледна нехайно пистолета, сетне и мен. В очите му се четеше равнодушна неприязън.

— Казваш се Филип Марлоу, а? Частен детектив.

— И какво от това? — рекох.

— На някой ще му отъркат лицето в нечий под — хладно изрече Шиши.

— А, я запази тия глупости за котелното — рекох. — Писна ми от нахакани типове тая вечер. Казах „какво от това“ и толкоз.

Марти Естел като че ли се поразвесели.

— По дяволите, не се горещи. Трябва да се грижиш за приятелите си все пак. Ясно ти е кой съм. Е, добре, разбрах за какво си говорил с госпожица Хънтрес. А и зная нещо за теб, което ти не знаеш, че зная.

— Хубаво — рекох. — Тоя дебел мърльо Хокинс ми прибра една десетачка, за да ме пусне тук днес следобед, хем знаеше прекрасно кой съм, а току-що прибра десетачка и от твоя Шиши, задето ме прекара. Върни ми пистолета и кажи влиза ли ти в работата моята работа.

— И още как. Първо, Хариет я няма. Чакаме я, защото се случи нещо. Но не мога да се бавя повече. Чака ме работа в клуба. Та за какво си дошъл тоя път?

— Търся момчето на Джийтър. Тая вечер стреляха по колата му. Отсега нататък ще трябва някой да го пази.

— Мислиш, че играя такива игри ли? — попита студено Естел.

Отидох до някакъв шкаф, отворих го и намерих бутилка уиски. Отвъртях капачката, взех чаша от масичката и си налях малко. Опитах го. Добро беше.

— Попитах те нещо — рече строго Естел.

— Чух. Обмислям отговора си. А той е: не бих помислил такова нещо… не. Но станалото е факт. Бях там. Бях в колата… вместо младия Джийтър. Баща му ме беше извикал да поговорим за някои неща.

— За какви неща?

Не си дадох труд да се преструвам на изненадан.

— Имаш петдесет хилядарки в полици от момчето. Ако му се случи нещо, май няма да погледнат с добро око на теб.

— Не виждам нещата така. Защото ще загубя парите си. Старият няма да плати — това ми е ясно. Но изчаквам две години и пипвам парите от хлапака. Той ще разполага с наследството си, когато навърши двайсет и осем. Засега получава по хилядарка месечно и дори не може да завещае нещо, защото всичко е под попечителство. Загряваш ли?