Читать «Мъжът, който обичаше кучета» онлайн - страница 23

Очите му изглеждаха наранени.

— Не ти вярвам, ченге.

— Ти избяга и я заряза в калта. Какво очакваше?

— Предполагах, че ченгетата няма да стрелят по жена и се надявах някак да се споразумея с тях отвън. Кой я уцели?

— Един от хората на Фулуайдър. Ти го уби.

Той отметна глава назад и лицето му стана страшно, но после се нормализира. Усмихна се на хлипащото момиче.

— Хей, сладурано, я ме погледни. Ще те измъкна оттук. — Той отново погледна към мен.

— Да речем, че се предам без бой. Има ли начин тя да се отърве?

— Какво ще рече „без бой“? — попитах подигравателно.

— Аз имам много приятели на този кораб, ченге. Ти още нищо не си видял.

— Ти си я забъркал в тази каша — рекох, — и не можеш да я измъкнеш от нея. Това е част от цената.

XII

Той кимна бавно и се загледа в пода между краката си. Момичето спря да плаче, колкото да си избърше бузите, после пак започна.

— Фулуайдър знае ли, че съм тук? — бавно попита Светец.

— Да.

— Ти ли му каза?

— Да.

Той повдигна рамене.

— От твоя гледна точка си прав. Така е, разбира се. Само че аз никога няма да проговоря. Ако Фулуайдър ме залови. Ако успея да се добера до Областния прокурор, може би ще успея да го убедя, че тя няма нищо общо с моя бизнес.

— Можеше и за това да помислиш — казах тежко. — Защо беше необходимо да се връщаш в клиниката и да гърмиш като шантав?

Той отметна глава назад и се разсмя.

— Така ли? Ами ако си платил на някого десет бона, за да те пази, а той те прецака, като отмъкне жена ти, затвори я в някаква смахната клиника за наркомани и ти каже да не му се мяркаш пред очите и да бъдеш послушен, иначе приливът ще я изхвърли на брега? Ти как щеше да постъпиш? Щеше да се усмихнеш, или да хукнеш с някое по-тежичко желязо да си поприказваш с юнака?

— Тогава тя не беше там — рекох. — Ти просто беше освирепял за кръв. И ако не беше крил това куче, докато не разкъса човек, твоят закрилник нямаше да се уплаши дотолкова, че да те предаде.

— Обичам кучетата — тихо промълви Светеца. — И съм добър човек, когато не работя, но като ме ядосат, не знам какво правя.

Ослушах се. Отвън все още не се чуваше нищо.

— Виж какво — казах бързо. — Ако искаш да играеш честно с мен, долу ме чака лодка и мога да се опитам да закарам момичето у дома, преди да са го потърсили. Какво ще се случи с теб никак не ме засяга. Пръста си не бих мръднал да те спасявам, колкото и да обичаш кучетата.

Изведнъж момичето се обади с писклив гласец:

— Не искам у дома! Няма да си ида у дома!

— След една година ще ми благодариш — озъбих й се аз.

— Той е прав, малката ми — каза Светеца. — Най-добре е да изчезнеш с него.

— Няма! — гневно изпищя момичето. — Просто няма и толкоз!

В тишината на палубата нещо силно удари по външната страна на вратата. Суров глас извика:

— Отваряйте! Полиция!

Бързо отидох заднешком до вратата, като не свалях очи от Светеца. Попитах през рамо:

— Фулуайдър там ли е?

— Да — избоботи гласът на дебелия началник. — Кармади?

— Слушай, шефе. Светеца е тук и е готов да се предаде. С него има и едно момиче — онова, за което ти казах. Така че по-кротко, ако обичаш.