Читать «Мъжът, който обичаше кучета» онлайн - страница 24

— Добре — отвърна началникът на полицията. — Отвори вратата.

Превъртях ключа, бързо отскочих назад и се облегнах с гръб на вътрешната врата, зад която кучето се бе раздвижило и тихо ръмжеше.

Вратата на каютата с трясък се отвори. Двама мъже, които виждах за пръв път, връхлетяха вътре с извадени патлаци. Дебелият им началник беше отзад. За миг, преди да се затвори вратата, зърнах отвън и моряшки униформи.

Двамата полицаи скочиха върху Светеца, заблъскаха го, сложиха му белезници. После отстъпиха и застанаха до началника си. Светеца им се усмихна широко. От устата му капеше кръв.

Фулуайдър ме изгледа укорително и завъртя пурата из устата си. Никой не проявяваше интерес към момичето.

— Ама и тебе си те бива, Кармади. Изобщо не ми обясни къде да дойда — изръмжа той.

— Не знаех — отвърнах. — А и мислех, че правата ти не се простират дотук.

— Майната им на правата. Обадихме се на федералните власти. Те също ще дойдат.

Единият полицай се изхили.

— Но не толкова скоро — рече грубо. — Прибери тая ютия, ченге.

— Накарай ме — отвърнах.

Той тръгна напред, но шефът му го спря. Другият полицай гледаше само в Светеца. И в нищо друго.

— Как го откри тогава? — позаинтересува се Фулуайдър.

— Не и като му вземам пари за протекция — рекох.

Нищо не се промени върху лицето на Фулуайдър. Гласът му стана почти ленив.

— О, о, ти си надзъртал — каза много тихо.

Заговорих с отвращение:

— Чак за такъв идиот ли ме вземате и ти, и твоята банда? Чистичкото ти градче смърди. Прословутата варосана гробница Убежище, където престъпниците да се укриват — стига да плащат добре и да не въртят номерата си на местен терен. Откъдето могат за нула време да отскочат до Мексико с някоя по-бърза лодка, ако пръстът на закона ги посочи.

Началникът на полицията попита много внимателно:

— Има ли още?

— Да — изкрещях. — Твърде дълго ти го спестявах. Ти нареди да ме упоят до пълно видиотяване и ме натика в частния пандиз. Когато и това не ме спря, отново ти, с помощта на Дънкън и Голбрейт, разработи план, как Съндстранд, твоят помагач, да бъде убит с моя пистолет, а после да убият и мен при оказване на съпротива. Светеца обаче обърка плановете ви и ми спаси живота. Несъзнателно, може би, но го направи. Ти знаеше през цялото време къде е скрито момичето. Тя е съпруга на Светеца и ти самият си я държал като залог, за да го изнудваш непрекъснато. Защо, според теб, ти казах, че той е тук? Това вече е нещо, което дори и ти не знаеше!

Полицаят, който се бе опитал да ме накара да прибера пистолета си, се обади:

— Хайде, шефе, трябва да побързаме, федералната поли…

Ченето на Фулуайдър трепереше. Лицето му бе посивяло, а ушите — прилепнали плътно към черепа. Пурата се тресеше между дебелите му устни.

— Почакай малко — дрезгаво каза на ченгето до себе си. После се обърна към мен: — Добре де, защо ми го каза?

— За да те домъкна тук, където имаш власт колкото козела на баба ми — рекох. — И да видя дали ти стиска да извършиш убийство насред морето.

Светеца се изсмя. После кратко и остро изсвири между зъбите си. Отговори му зловещо животинско ръмжене. Вратата до мен се отвори с трясък, сякаш я бе сритало муле. Огромното полицейско куче изскочи отвътре като пружина и полетя към срещуположния край на каютата. Сивото му тяло се превъртя във въздуха. Нечий пистолет изгърмя безрезултатно.