Читать «Мъжът, който обичаше кучета» онлайн - страница 25

— Изяж ги, Фос! — изкрещя Светеца. — Живи ги изяж, момче!

Из каютата затрещяха пистолети. Ръмженето на кучето се примеси с глухи сподавени крясъци. Фулуайдър и единият полицай лежаха на пода, а кучето се домогваше до гърлото на началника.

Момичето изпищя и зарови лице във възглавницата. Светеца бавно се свлече и легна на пода, а от врата му на дебела струя се стичаше кръв.

Полицаят, който не беше паднал, отскочи встрани, едва не заби нос в койката на момичето, после възстанови равновесието си и започна да тъпче дългото сиво тяло на кучето с олово, без да се преструва, че се цели.

Ченгето на пода отблъсна кучето. То почти отхапа ръката му. Онзи изрева. Откъм палубата отекнаха стъпки. Чуха се крясъци. Нещо се стичаше по лицето ми и ме гъделичкаше. Усещах главата си странно, но не знаех какво ме е ударило.

Пистолетът в ръцете ми тежеше и пареше. Застрелях кучето, за което се възненавидих. То се претъркулна от тялото на Фулуайдър и аз видях, че заблуден куршум бе пробил челото му между очите — с изящната точност на чистата случайност.

Пистолетът в ръцете на правия полицай изщрака на празно. Той изруга, трескаво започна да презарежда. Обърсах кръвта от лицето си и погледнах ръката си. Стори ми се много черна. Май нещо ставаше с осветлението в каютата.

Изведнъж лъскавото острие на брадва разцепи вратата, затъкната от телата на полицейския началник и стенещия му помощник. Гледах блестящия метал, който се отдръпна, а после отново се появи на друго място.

А след това всички светлини изгаснаха много бавно, като в театър когато завесата се вдига. Когато настъпи пълният мрак, главата ме заболя, но тогава все още не знаех, че черепът ми е пробит от куршум.

Събудих се два дни по-късно в болницата. Останах там три седмици. Светеца не доживя да го обесят, но живя достатъчно, за да разкаже историята си. И трябва да я е разказал добре, защото госпожа Джери Светеца бе освободена да си отиде вкъщи при леля си.

Междувременно половината от личния състав на полицията в малкото курортно градче бе уволнен. Чух, че из Кметството се срещали много нови лица. Един от тях беше едър червенокос сержант на име Норгард, който каза, че ми дължал двайсет и пет долара, но му се наложило да си купи с тях нова униформа, когато го върнали на старата служба. Каза, че щял да ми ги възстанови от първата заплата. Отговорих му, че ще се опитам да го изчакам.

Информация за текста

Raymond Chandler

The Man Who Liked Dogs, 1936

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009

Издание:

Реймънд Чандлър. Убиец в дъжда

Американска, първо издание

ИК „Колибри“, 1993

Корица: Фараон Дизайн

Редактор: Жечка Георгиева

Техн. редактор: Кирил Настрадинов

ISBN 954-529-026-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11159]