Читать «Мъжът, който обичаше кучета» онлайн - страница 14

Ръката на доктор Съндстранд шляпаше безцелно по бюрото. Искреното му недоумение окончателно го бе парализирало.

— Казвай къде са! — отново изрева Голбрейт.

Голямата врата се отвори и едрата сестра дощъпурка при нас.

— Моля ви, господин Голбрейт, пациентите. Не забравяйте пациентите, господин Голбрейт.

— Върви се пудри! — през рамо й се озъби Голбрейт.

Тя се защура около вратата. Най-после Съндстранд намери гласа си. Всъщност, някакво подобие на гласец, което изквича отчаяно:

— Като че ли не знаете.

После ръката му се стрелна под престилката и измъкна лъскав пистолет. Голбрейт се метна встрани от стола. Лекарят стреля два пъти и двата пъти не улучи. Ръката ми докосна пистолета, но не го извади. Голбрейт се изсмя от пода, голямата му ръка посегна под мишницата и се появи с пищов. Приличаше на моя. После стреля само веднъж.

Нищо не се промени върху лицето на лекаря. Не видях къде го улучи куршумът. Главата му клюмна надолу и се удари в бюрото, а пистолетът му издумка на пода. Той остана да лежи с лице върху бюрото, съвършено неподвижен.

Голбрейт насочи пистолета си срещу мен и се надигна от пода. Отново разгледах пистолета Бях сигурен, че е моят.

— Имаш страхотен подход за измъкване на информация — рекох безцелно.

— Долу ръцете, ченге. Ти не играеш. Свалих ръцете си.

— Хитро — рекох. — Предполагам, че цялата тая пиеска бе разиграна, за да очистиш доктора.

— Той стреля пръв, нали така?

— Да — съгласих се вяло. — Той стреля пръв.

Сестрата се прокрадваше покрай стената към мен. Откак Съндстранд извади пистолета, тя не беше издала нито звук. Вече почти се беше приближила до мен. Изведнъж, само че твърде късно, видях, че в яката й десница проблесна бокс, и че тази десница е космата.

Наведох се, но не достатъчно. Страхотен удар разцепи главата ми на две. Подпрях се до стената с омекнали колене и мозък, който отчаяно се напрягаше да удържи дясната ми ръка да не посегне към пистолета.

Изправих се. Голбрейт ми се ухили.

— Не е чак толкова хитро — рекох. — Все още държиш моя пищов, а това май нещо разваля работата.

— Виждам, че си схванал идеята, ченге.

След известно мълчание, чуруликащата сестра се обади:

— Господи, тоя тип има чене като слонски крак. Да пукна ако не съм си пукнала някое кокалче.

Малките очички на Голбрейт гледаха смъртоносно.

— Как е горе? — попита я той.

— Всичко е опразнено от снощи. Да пробвам ли още един удар?

— За какво? Той не посегна към желязото си, а и е твърде як за тебе, малката. Само олово за него.

Аз се обадих:

— За тая работа трябва да бръснеш малката два пъти дневно.

Сестрата се ухили, бутна колосаната касинка назад и под русата перука лъсна гол череп. Тя — или по-точно той извади патлак изпод бялата сестринска униформа.

Голбрейт каза:

— Било е самозащита, разбираш ли? Ти си се сдърпал с доктора, но той стрелял пръв. Дръж се прилично и ние с Дънк ще се опитаме да го запомним по този начин.

Разтърках челюстта си с лявата ръка.

— Слушай, сержанте. Аз също разбирам от майтап. Ти ме цапардоса в онази къща на Каролина стрийт и не спомена нищо за това. И аз не казах. Предполагах, че си имал причини, за които ще ме уведомиш, когато му дойде времето. Може би вече се досещам какви са тези причини. Мисля, че знаеш къде е Светеца, или можеш да разбереш. Светеца пък знае къде е онова момиче, Снеър, защото кучето й беше при него. Дай да прибавим още нещичко към сделката. Нещо, което да устройва и двама ни.