Читать «Смъртта е занимание самотно» онлайн - страница 32
Рей Бредбъри
Огромна перушина от мъгла се плъзна по кея, подмина ме с безразличие и се отнесе нататък.
Иди, че вярвай на предчувствия.
Тук, близо до морето, имаше малка мрачна барака, край което минавах от десетина години насам, но транспарантите й бяха вечно спуснати.
Днес за пръв път тия транспаранти бяха вдигнати.
Погледнах през прозореца.
Божичко! Вътре имаше огромна библиотека.
Пристъпих, питайки се колко ли подобни библиотеки се тулят край нея или пък чезнат из старите улички на Венеция.
Застанах пред прозореца и си припомних нощите, в които съм забелязвал светлина зад транспарантите и призрачна ръка да разлиства страници на невидима книга, чувал съм глас да нашепва думи, да декламира стихове, да разсъждава върху мрачната вселена. Представях си, че е писател, потънал в размишления, или актьор, вглъбен в трагическа роля, Лир с два пъти по толкова ужасни дъщери и полулуд.
Обаче днес, по пладне, транспарантите бяха вдигнати. Вътре, в празната, подредена с бюро, стол и старо модна, но огромна кожена кушетка стая, още светеше нощна лампа. Покрай кушетката, от двете й страни, се издигаха канари, кули, зидове от книги. Бяха поне две; хиляди, струпани и наблъскани чак до тавана.
Отдръпнах се и се зачетох в табелките, закрепени покрай и над вратата на бараката, които бях поглеждал, но никога не бях разглеждал.
ГАДАЕНЕ НА КАРТИ ТАРО. Ала буквите бяха избледнели.
Надписът под този гласеше ГЛЕДАНЕ НА РЪКА.
Третият, с печатни букви, съобщаваше ФРЕНОЛОГИЯ.
Най-отдолу — АНАЛИЗИРАНЕ НА ПОЧЕРЦИ.
Отстрани на рамката пишеше ХИПНОТИЗЪМ.
Промъкнах се по-близо до вратата, защото там висеше миниатюрна визитна картичка, забодена с кабар току над топчестата дръжка.
Прочетох името на собственика на бараката.
А. Л. ШРАНК.
А под името, изписани с молив далеч не толкова избледнял като
Шестократно надарен човек.
Залепих ухо на вратата и се ослушах.
Дали не чух там вътре, откъм рафтовете, отрупани с прашни книги, Зигмунд Фройд да нашепва, че пенисът е само пенис, а хубавата пура — това е вече пушене? Хамлет да изпуска последния си дъх и да повежда и другите към оня свят? Вирджиния Улф, като удавницата Офелия, просната да се суши върху кушетката, да разказва своя печален живот? Да се разбъркват карти таро? Глави да се опипват като дини за продан? Да проскърцват писци?
— Я чакай да надникна! — казах си аз.
Пак надзърнах през прозореца — там видях само празната кушетка, хлътнала по средата от безброй тела. Друго легло нямаше. Нощем А. Л. Шранк спеше на нея. А денем — лягаха ли там други хора, прикрепящи душите си като напукан стъклен съд? Едва ли.
Ала мен ме вълнуваха най-вече книгите. Те не само преливаха по етажерките, ами изпълваха и ваната, която се забелязваше през една открехната врата. Кухня нямаше. Ала ако имаше, уверен съм, хладилникът, и той щеше да е наблъскан с книги, екземпляри от Пири на Северния полюс или Бърд сам в Антарктика А. Л. Шранк очевидно се къпеше в морето, като мнозина от тукашните жители, и се хранеше в близката закусвалня.
