Читать «Смъртта е занимание самотно» онлайн - страница 16

Той продължаваше да крачи, аз подтичвах до него, защото ми изпълняваше номера на Хари Труман с ония сто и двайсет крачки в минута.

Чу ме, че приближавам, и подвикна през рамо:

— Виж какво ще ти кажа, невръстен папа Хемингуей…

— Нима знаете с какво си изкарвам хляба?

— Та цяла Венеция знае. Всеки път, щом ти отпечатат разказ я в „Евтина детективка“, я в „Детективът Флин“, градът се оглася от радостните ти крясъци край вестникарския щанд на магазинчето за алкохол.

— О! — изпъшках и сетните струи въздух изсвистяха от моя балон. Приземен, стоях от другата страна на колата му, прехапал устни.

Кръмли го забеляза и ме погледна като някой виновен баща.

— Ох, боже! — въздъхна.

— Моля?

— Знаеш ли какво най ми обръща червата при любителите детективи? — запита Кръмли.

— Аз не съм любител детектив, аз съм професионален писател с големи и чувствителни антени.

— Значи си просто един скакалец, който умее да пише на машина — заяви Кръмли и ме изчака да се съвзема от удара. — Но ако и ти като мене беше кръстосвал Венеция нашир и надлъж, ако беше седял в моя кабинет и беше висял в моргата толкова години, колкото аз, тогава щеше да ти е ясно, че всеки пройдоха, който мине оттук, всеки пияница, който се намери зад решетките, прелива от теории, доказателства, разкрития — достатъчни да се напише цяла библия и да се потопи кораб с църковно паство на неделен излет. Ако се вслушваме във всеки дърдорко, попаднал в килията, половината свят ще е под подозрение, едната трета — под арест, останалите ще ги съдим и ще ги избесим. А щом е тъй, притрябвало ми е да се заслушвам в някакъв млад писарушка, който още не е и започнал да се изявява в историята на литературата… — Пак трепнах, той пак изчака да ми мине — и който, понеже видял някаква лъвова клетка със случаен удавник, се мисли за откривател на „Престъпление и наказание“, смята се за сина на Разколников. Край на изявлението. Отговаряй.

— Знаете Разколников? — възкликнах смаян.

— Преди да си дошъл на тоя свят. Е, и какво от това? Пледирай твоята кауза!

— Аз съм писател, аз зная повече за чувствата от вас.

— Как не! Аз съм детектив, аз зная повече за фактите от тебе. Страх те е, че един факт ще те обърка, а?

— Аз…

— Я ми кажи, момченце. На теб случвало ли ти се е изобщо нещо в този живот?

— Нещо ли?

— Да, каквото и да е. Голямо, средно, малко. Каквото и да е. Да речем, болест, изнасилване, смърт, война, революция, убийство.

— Майка ми и баща ми починаха…

— От естествена смърт?

— Да. Но един мой чичо го застреляха при нападение за грабеж…

— Ти видя ли, като го застрелваха?

— Не, но…

— Е, не се брои, щом не си видял. Питам те — преди намирал ли си нещо друго, като например хора в лъвови клетки?

— Не — отстъпих накрая.

— Ето, това ти разправям. Ти още си в шок. Понеже не познаваш живота. А пък аз съм роден и отрасъл в моргата. А ти за пръв път докосваш мраморната й маса. Хайде сега, успокой се и изчезвай.

Усети, че се е развикал, поклати глава и каза: