Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 95

Плъм Сайкс

— Луиз О’Хара заслужава да спечели. Кой друг е успял да уговори самия Оливър Тейскенс да направи венецианска рокля специално за случая? — настояваше Джолийн.

— Не съм съгласна — възрази Лара. — Кели Уелч е докарала Ларс Нилсън специално от Париж, за да й ушие роклята, което е далеч по-огромно усилие.

— Да, но Луиз е имала и резервен вариант от „Унгаро“ — не се предаваше Джолийн.

— Да имаш резервен вариант, говори за дълбока вътрешна неувереност — парира я Лара. — Трябва да имаме предвид и характерите на момичетата.

В този момент се намеси Джули:

— Ей, не сме жури на Мис Вселена! Господи, по-добре да оставим друг да прецени. Вие двете сте прекалено пристрастни, за да отсъдите справедливо. Защо той да не избере? — попита Джули и погледна Патрик.

— В никакъв случай — отказа той усмихнат и вдигна безпомощно ръце. — Не съм квалифициран.

— Глупости — сряза го Джули. — Не е необходимо да си квалифициран, за да определиш кой е най-симпатичен. Просто прецени коя заслужава да спечели.

Патрик се огледа с широко отворени очи. Приличаше на мъж, който никога не е виждал хубаво момиче. За човек от света на киното имаше сладък вид, а това не се среща често. Бързо посочи момиче, седнало само в ъгъла.

— Според мен тя си е дала най-много труд — каза Патрик.

Джолийн и Лара ахнаха.

— Мадлин Крофт?! — възкликнаха и двете едновременно. Видимо бяха разтревожени — Мадлин Крофт определено не бе момиче по техен вкус. Беше сладко, двадесет и три годишно девойче, все още с бебешки тлъстинки. Беше облечена сякаш е взела дрехи под наем от специализирания магазин за костюми за Халоуин на Блийкър Стрийт. Освен това бе болезнено стеснителна и щом заговореше, се изчервяваше като домат.

— В никакъв случай! — просъска Джолийн. В следващия миг се усети, прочисти гърло и добави: — Много мило предложение. Никога не би ми хрумнало да й дам наградата.

— Господи — намеси се и Лара, — това ще е най-хубавото нещо, случило се някога на Мадлин Крофт. Така съжалявам, че не се сетих аз да я предложа. Тя е изключително симпатично момиче.

Патрик се изправи и отиде при Мадлин. Всички видяхме как тя заподскача от радост и вълнение. Джули заобиколи масата и се настани на освободеното от Патрик място до мен.

— Сладък е — прошепна тя. — И е богат. Той е най-милият човек, който сме срещали в Ню Йорк. Започни да излизаш с него.

— Дори да е свободен — какъвто не е, — не вярвам да се заинтересува от мен, което е добре, защото аз не се интересувам от него — обясних.

Той се върна на масата, придружен от Мадлин.

— Господи — възкликна тя, впила поглед в Лара и Джолийн, — Господи, днес е най-хубавият ден в живота ми! Вие двете сте най-добрите момичета на света. Вие сте специални. Страшно ви благодаря, че ме избрахте. Можете да дойдете на гости в имението ни в Саутхамптън, когато пожелаете.