Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 94

— С. X. P. С? — повторих аз озадачено.

Понякога склонността на Джули към съкращения оставаше неразбираема за мен.

— Същите хора — различно сборище — обясни тя със страшно отегчен вид.

Джули бе съвършено права: събирането по случай спасяването на Венеция представляваше гмеж от едни и същи светски особи, рокли и бижута, които виждаш на всяко събиране в Ню Йорк. Оглеждах присъстващите, търсейки красавица с минипола, но попадах единствено на момичета в бални рокли с размерите на малки апартаменти. Толкова тел за поддържане на кринолините понякога действа травмиращо. Задръстванията пред входа на тоалетната, когато две момичета желаеха да се разминат, бяха по-тежки от тези на аутобана за Ню Джърси в час пик.

Лара и Джолийн присъстваха, облечени в еднакви розово-сини рокли от „Бил Блас“. Отскоро бяха започнали да си купуват по два броя от всяка рокля за случаите, когато искаха да се облекат като близначки. И двете не бяха виждали Джаз. Оказа се, че никой не е виждал Джаз на събирането. Започнах да се стресирам: нима никога нямаше да напиша материал? Заех определеното ми място и се постарах да запазя спокойствие.

Оказах се на една маса с Джули, Лара и Джолийн. Те бяха превъзбудени, защото им бяха поставили задачата да определят кое е най-добре облеченото момиче на събитието.

— Номинирам теб — каза Лара на Джолийн.

— Не, ти си най-хубавата — възрази Джолийн.

— Напротив — ти — не се отказваше Лара.

— Слушайте, момичета — прекъсна ги Джули, — нека сме честни. Най-красивата съм аз, но не върви да дадем наградата на себе си, затова хайде да се съсредоточим да изберем победителката.

Състезанието не ме забавляваше. Постоянно мислех как ще напиша материала си, ако обектът ми никога не е на разположение. Посвещаването на кариера сериозно обърква светския ти живот, ако не си предпазлив.

Побъбрих с мъжа, седнал вляво от мен — брокер от Уолстрийт. Дори не забелязах, че столът вдясно е празен, докато не чух глас да казва:

— Съжалявам за закъснението. Много невъзпитано от моя страна.

— Няма проблем — отвърнах небрежно.

Когато се извърнах да го погледна, се озовах лице в лице с мъж, облечен в безупречен смокинг, с наскоро изгладена кърпичка в малкото джобче. Косата му бе сресана назад и той се усмихваше широко. Този тип бе стопроцентов отличник от школата на чаровниците.

— Заприказвах се с нашите спонсори и се увлякох. Но най-важното е да успеем да съберем възможно повече пари за каузата.

Не бях чула името му. Затова, докато сядаше, хвърлих крадлив поглед към картичката пред мястото му. Там пишеше: „ПАТРИК САКСТЪН“.

Понякога буквално ми иде да убия Мъфи. Дори Патрик да беше нещо като почти светец, даващ всичките си пари и посвещаващ цялото си време на Венеция, не означаваше, че съм променила решението си да не се интересувам от почти разведен мъж, който вероятно вече е набелязал бъдещата си съпруга. От другата страна на масата преговорите за определяне на най-добре облеченото момиче се разгорещяваха все повече, сякаш определяха носителя на наградата „Пулицър“.