Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 97

— О, много ти благодаря — каза тя на жената. — Толкова сте мили тук и затова страшно ви обичам. А ти си най-добрата. Би ли ми донесла чай?

— Естествено, госпожице — промълви камериерката с обожание. — Да донеса ли и бисквити?

— О, страхотно би било — прие Джаз.

Потупа леглото и ми направи знак да седна.

— Ще ти разкажа всичко за нас, момичетата от първия ред — увери ме тя. — Истината е, че страшно ми допада да съм М. П. Р. Толкова е приятно да си най-отпред…

Нищо не е в състояние да съперничи на кутия от „Александър Маккуин“, пристигнала неочаквано със специален куриер, ако трябва да се разсеят добрите ти намерения относно кариерата. На следващото утро пристигна такава кутия с великолепна коктейлна рокля и саморъчно написана бележка, която гласеше:

Сигурна ли си? Можеш да облечеш това на тържествената вечер в Кан. Тръгването е в 6 довечера от Тетерборо.

Твой, Патрик

Тетерборо! Всички нюйоркски момичета са наясно, че тази грозна по звучене дума съдържа нещо изключително красиво. Тетерборо означава: „Притежавам самолет“. Тетерборо е възхитително летище, което се занимава само с частни полети. Ако някога в петък вечер сте в Ню Джърси и се питате защо магистралата е препълнена с лимузини, управлявани от наети шофьори, то е защото важните клечки са тръгнали да се качват на самолетите си, за да отлетят за Палм Бийч. Намерих за много нечестно от страна на Патрик на този етап да даде да се разбере, че разполага със собствен самолет. Така ми ставаше многократно по-трудно да отхвърля поканата му. Повечето момичета в Ню Йорк са направо обсебени от мисълта за частен самолет и буквално не са в състояние да кажат „не“, ако ги поканят да пътуват с такъв. За себе си ще кажа, че от време на време се причислявах към тяхната група. Днес обаче вътрешният ми глас не преставаше да ми напомня, че Патрик продължава да е женен, независимо от приказките на Мъфи. Смятах да се лиша от правото да се възползвам от този полет, макар да беше грях да откажа такъв разкошен тоалет.

Оставих кутията в антрето, за да я върна. Опитах се да не мисля за прекрасното пътуване до Кан. Изпратих на Патрик съобщение, че не съм в състояние да отида.

Щом изпратих съобщението, съжалих, разбира се. Изведнъж се почувствах страшно окаяна, задето все пак няма да отида на Лазурния бряг. Наканих се да почета за някое бляскаво парти, та да се разтуша. Запрелиствах да намеря колонката на Сузи в последния брой на „Нас“. Списанието се разтвори на страница със снимки. И сред тях, на най-голямата и загледан право в мен, беше Зак, а Адриана бе увиснала на ръката му. Адриана Ей! Манекенката от „Лука Лука“. Защо го е направил? Постоянно повтаряше каква напаст е тя. И ето — Адриана носеше най-новия модел рокля на „Ланвен“, за каквато копнеех. Колкото и да не желаех да се взирам, реших да разгледам роклята по-отблизо и именно тогава видях надписа под снимката: „Фотографът Зак Никълсън с годеницата си, манекенката Адриана Ей“. Значи Зак отново е сгоден, и то за Адриана Ей? Не вярвах на очите си. Стори ми се прекалено ужасно, за да го приема. Рязко затворих списанието.