Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 93

Гласовата поща е съвременният американски вариант на древното китайско мъчение с капка. Джаз не можеше да бъде уловена двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата по никой стационарен или мобилен телефон. На следващия ден отново оставих няколко съобщения с надеждата тя да откликне. Не исках този материал да го сполети съдбата на интервюто с наследницата от Палм Бийч. Нямаше какво да предприема, освен да чакам пред телефона. Вместо да стоя и да разсъждавам върху свободния ми, без годеник живот или вечери, незапълнени със срещи, реших да мисля положително и да планирам облеклото си за събитието, посветено на спасяването на Венеция; в крайна сметка събирането щеше да се състои след два дни.

Точно докато звънях в офиса на Каролина Херера да проверя дали ще ми дадат рокля под наем, другата линия звънна. Веднага прекратих модното си обаждане до Каролина. Сладникав момински глас от типа на Мерилин Монро подхвана:

— Здравей, аз съм Джаз Конесей. С огромно, ама наистина огромно удоволствие съм съгласна да пишете за мен.

— Джаз! Отдавна се опитвам да се свържа с теб. Къде си?

— Ооо… — прозина се тя изтощено, — на някаква яхта, ама не знам къде се намира. Но е страшно забавно. Защо не дойдеш?

Момичета като Джаз постоянно канят всички навсякъде, дори хора, които не познават, и когато нямат представа къде са.

— Кога ще си отново в Ню Йорк?

— Представа нямам. Не ми задавай такива въпроси. Не е изключено да се върна и утре. Чудя се дали да не отида на събирането, посветено на спасяването на Венеция. Баща ми е спасявал града многократно, затова е редно да присъствам.

— И аз ще присъствам. Защо не се срещнем там да се уговорим за следващата сутрин?

— Но тези събирания са толкова скучниии… Да, много са ми скучни. А аз съм на тази яхта сега и ми е толкова гот… А и не държа да пишат за мен в списанията.

Да уговориш светско момиче да постъпи както ти искаш, е все едно да играеш шах. Трябва да предвидиш поне три хода напред. Необходимо е само да поискаш каквото не желаеш и ще получиш мечтаното. Затова заявих спокойно:

— О, тогава в никакъв случай не бива да пишем за теб. Прекарай добре на яхтата и…

— Не, почакай! Възможно е да успея все пак. Защо наистина не се срещнем на събирането?

— Сигурна ли си? — продължих нерешително. — Не искам да прекъсвам ваканцията ти и така нататък.

— Слушай, аз постоянно съм във ваканция. Всъщност, наложително е да си почина от това състояние. Иначе става толкова скучнооо…

— Как ще те разпозная на събирането? — попитах делово.

Тя се изхили и обясни:

— Ще бъда момичето с най-късата пола и най-страхотния тен.

Предстоеше ми да видя как човек се облича като венециански дож с минипола.

— Господи, и тази вечер е С. X. P. С. — въздъхна Джули, оглеждайки тълпата, събрала се в представителната зала на котел „Сейнт Риджис“ да спасява Венеция.

Седяхме на бара и пиехме коктейли с ягоди. Джули беше облечена в дълга, тясна рокля от златно ламе от „Халстън“, толкова модна в момента, че беше направо налудничаво. След като потъна в дълбока депресия относно модата във връзка с маскения бал, посветен на Али Макгроу, категорично отказваше да се облече по подобие на някого. И аз не приличах особено на венецианка, но изглеждах добре в набраната тъмносиня рокля, изпратена ми от Каролина. Отсега се натъжавах, защото трябваше да я върна.