Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 92

— Не го предлагам на него, а на теб — обясни Мъфи. Питам се дали Мъфи не страда от ранен стадий на алцхаймер. Все пак не се нуждаех от развод, след като не бях успяла да се омъжа, нали? Тя обаче продължи:

— Доналд е страхотен. Уредил е много бляскави разводи в този град и не по-малко бляскави връзки. Развеждаше ме, като същевременно беше и адвокат при развода на горкичкия Хенри. Веднага преценил, че сме идеалната двойка, запозна ни и виж ме сега! Какви чудесни къщи притежавам къде ли не! Доналд Шенфелд знае кой на какъв хал е и, което е по-важното — кой е на път да се разведе.

— С огромно удоволствие бих се запознала с него — намеси се Гуендолин.

— Гуен, ти си омъжена — скастри я Мъфи.

— Знам, но защо да не съм в течение кой е на пазара. За всеки случай.

Запитах се дали съпрузите на Гуендолин и Синтия са така заети да си търсят следваща съпруга, колкото бяха заети съпругите им да си търсят втори съпруг.

— Виждаш ли — поучително отбеляза Мъфи. — Трябва да изпреварваш събитията в този град. Подходящ за женене разведен мъж се появява на пазара и всички се оживяват. Изчезва, преди да успееш да попиташ: „Склонен ли си да подпишем предбрачно споразумение?“ Огромно преимущество е някой като Доналд да бди за интересите ти предварително.

— Не смяташ ли, че мъж, който е на път да се разведе, едва ли ще желае веднага да се впусне в нова връзка? — осведомих се аз.

— Именно тук вие, всички момичета, грешите. Търсите постоянно на неподходящи места. Разкошното на разведените е, че положително са от типа мъже, които са склонни да се женят. Това не е гаранция при всички ергени, нали?

Понякога логиката на Мъфи въобще не следва традиционните пътища.

— Доналд има идеалния кандидат за теб.

— Мъфи, престани! — извиках аз.

Нямах сили да я слушам повече. Тя, разбира се, изобщо не ми обърна внимание, а продължи:

— Патрик Сакстън. Четиридесет и една годишен. Все още има коса. Почти разведен. Занимава се с кино. Върти някакво студио. Постоянно пътува от бряг до бряг. Ходи буквално навсякъде с частния си самолет, което изпълва сърцето ми с щастие, защото много мразя да си представям как пътуваш с редовен полет, макар да си работещо момиче и всички останали да постъпват така. Копнее да се запознае с теб.

Уговорените срещи с непознат са за тъжни нюйоркски момичета без хубави дрехи в дрешника. Нямаше начин да се явя на такава.

— Чувала съм, че е феноменално богат — вметна Синтия с широко ококорени очи.

— Не търся богат тип — отсякох.

Говорех истината. Всички, които познавам с богат съпруг или гадже, постоянно се оплакват за пари; никога обаче не съм ги чула да се оплакват от възможностите за пазаруване, осигурени от подобно състояние.

— Не е чак толкова богат — намеси се Мъфи. — Не е от онези, които те карат да се чувстваш окаяна, нито притежава собствена яхта. Но е собственик на четири къщи, а според мен това го прави достатъчно богат.

Някои момичета в Ню Йорк биха приели да излизат с Патрик само заради допълнителното място в дрешниците. Но „почти разведен“ звучеше като „женен“. Този тип направо бе изключен от списъка ми, преди още да попадне в него.