Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 77

— Джули, няма да направя нито едното, нито другото. Добре съм — настоях. — Влюбих се лудо в друг.

— Познаваш го едва от няколко дни. Заслепена си. Дори тази кралска издънка наистина да ти подхожда, трябва да си обясниш защо се задържа при Зак, макар той да се отнасяше към теб по-лошо, отколкото към пръстта по подметките на маратонките си.

— Но, Джули, вече забравих всичко това. Все едно никога не съм била сгодена за Зак. Дори имам чувството, че не се е случило с мен. Сякаш съм го гледала на кино. Това не бях истинската аз.

— А коя тогава? Не можеш да се преструваш, че нищо не е станало. Ако не анализираш нещата докрай, ще попаднеш под маратонките на друг.

Защо Джули смяташе, че постъпва умно, напомняйки ми нещо неприятно, което съзнателно прогонвах от ума си? Прекалено често се срещаше с психоаналитика си и с разни психолози. Намирам, че най-сигурният начин да се справиш с неотложни проблеми е като ги забравиш.

— Преди седмица за малко не умря и си въобразяваш, че си „добре“? — не мирясваше Джули. — Възможно е да имаш втора степен маниакална депресия или нещо друго, не по-малко отвратително. Положението е изключително сериозно. Поне иди на скенер да ти видят мозъка.

Подобно на повечето момичета в Ню Йорк Джули ходи на скенер при всеки пристъп на главоболие. Отлично е запозната със стадиите на депресия и е в състояние веднага да постави диагноза.

— Едуардо знае ли какво се случи? — продължи да разпитва тя.

— Разбира се! Всичко му казвам.

Не ми се искаше Джули да разбере, че я лъжа в очите, но — естествено — не бях споменала и думичка пред Едуардо за случилото се в Париж. Той остана с впечатлението, че съм там заради бутиците, както правят всички американски момичета. В действителност се ненавиждах за цялата тази история с адвила; и Чарли ме ненавиждаше заради нея; Джули също не бе особено очарована. Нямах сили да понеса и други хора да ме намразят. Щеше да е изключително неинтелигентно на такъв ранен етап от връзката ни да призная пред Едуардо истината за себе си, защото рискувах и той да ме възненавиди.

— Е, това ме кара да гледам малко по-благосклонно на него — примири се Джули. — Но помисли дали да не си запишеш час при доктор Фенслър. Дори да се чувстваш добре, сигурно ще ти е от полза.

— Хайде да поговорим за нещо друго — помолих аз.

Entre nous, но поради отсъствието на Едуардо от града — а това се случваше често заради работата му, — понякога отново бях склонна да се нагълтам с адвил. Изхвърлих всички таблетки от апартамента, ала останех ли нощем сама, чувствата, пораждани от хавлиите на хотел „Риц“, понякога пак ме обземаха и истински се плашех. Щом се сетех за Зак — дори за секунда, — ми идеше да отида право в аптеката „Биглоус“ на Шесто авеню и да купя най-голямото шише с хапчета там. Никога не успявах да открия Едуардо в тези наистина ужасни моменти, защото мобилният му телефон никога не работеше в затънтени места като Айова, докъдето често пътуваше. Доста пъти отсъстваше и през уикендите. Отгоре на всичко, когато звъннах на наследницата от Палм Бийч да уговорим нова дата, тя ме попари: