Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 75

Скъпа,

Всичко върви ФАНТАСТИЧНО с Чарли. Обожава ме. Върна се в Ел Ей по работа. Оставам още няколко дни в Париж да пазарувам. Страшно се радвам, че изчезна с негово величество не там си кой. Чувала съм, че е много готин. Изпратих Тод обратно в Ню Йорк — и него харесвам, но се пречкаше.

Целувки, Джули

Слава Богу, Джули все още разполагаше с Чарли. Независимо от непоносимо злобното му отношение във връзка с целия инцидент с адвила и моето решение никога повече да не му проговоря, той правеше Джули щастлива, а това бе най-важното.

В останалите имейли Джули изброяваше различните си покупки, и то с подробности, за които и Дикенс би й завидял. Наблягаше предимно на дрехи от „Марк Джейкъбс“. Струваше ми се странно, защото нищо ней пречеше да си ги купи далеч по-евтино на Мърсър Стрийт в Ню Йорк, но както тя обясни: „Слушай, щом ще носиш дрехи от «Марк Джейкъбс» просто защото са страхотни, поне се откроявай от тълпата, като кажеш, че си ги купил в Париж“. И аз й пратих имейл с молба да ми донесе паспорта и дрехите. Нямаше да я затрудни ни най-малко, защото подобно на всички принцеси от Парк авеню, винаги някой друг опакова багажа на Джули и го изпраща отделно, понеже чантите и куфарите се оказват поне три пъти по-тежки, отколкото е позволено да носиш.

Помните колко съсипана се почувствах след развалянето на годежа, нали? Апартаментът ми се превърна в зона, където не пристигаха никакви покани. Е, в мига, когато всички в Манхатън разбраха, че съм била гостенка на принца в палата, полицата над камината ми се задръсти с бели картончета, оповестяващи различни събития. Трябваше ми кран, за да я разчистя. Тайно подозирах, че това са просто тактически покани — ако взема да стана принцеса. Реших да си представям обаче, че ги получавам, защото наистина съм всеобща любимка, иначе отново щях да грабна шишенцето с адвил.

Нищо не може да се сравни с това в Ню Йорк да излизаш с „на“. Едуардо не само беше страхотен на външен вид, но и всички в Ню Йорк мечтаят да се омъжат за „на“. Фелипе на Испания, Павлос на Гърция, Макс на Швеция, Кирил на България — тези момчета имат разкошни приятелки и съпруги, сякаш извират от ушите им. Като повечето кралски особи в изгнание, всички те обожават да са в Ню Йорк, където ги оценяват високо. (Явно европейците не са и наполовина така мили с тях, колкото сме ние.) На никого тук не му пука, че принцовете вече нямат кралства. Повечето хора в Ню Йорк възприемаха Савой за натруфен хотел в Лондон, ала въпреки това одобряваха Едуардо. Нямаше значение на какво си „на“, стига да е „на“ нещо. Нюйоркското момиче е готово да извърши убийство, само и само да се омъжи за принц без кралство, за да я наричат принцеса. За кралствата им пука единствено на самите принцове, които взимат нещата tres сериозно.