Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 79

Плъм Сайкс

Вратата се отвори. Доктор Фенслър — сресан безупречно и с тен — надникна.

— Ей, здравей! Нямаш представа колко се радвам да те видя! — подхвана той. Звучеше приповдигнато. Явно не бе забелязал, че не съм дошла при него облечена все едно съм на коктейл. — Изглеждаш фан-тас-тично. Господи, каква кожа! В хладилника ли живееш?

Преди да успея да отговоря, той продължи да гука:

— Трябва само да инжектирам две устни. Връщам се след десет секунди. Никой не се справя по-бързо или по-добре с устните от доктор Фенслър.

И се изниза подобно на гущер. Джули явно се беше объркала: не ме бе записала при психоаналитика си, а при дерматолога си! Моментално й звъннах по мобилния си телефон.

— Джули — започнах строго, — доктор Фенслър е козметичен дерматолог.

— Знам. Направо е гениален. Всеки, който се уважава, не се появява на купон, преди да се отбие при доктор Фенслър.

— Но, Джули, не съм тръгнала на купон. Тук съм сама, не ми е забавно, ще ми се да си тръгна и въобще не съм сигурна дали доктор Фенслър ще ми помогне. Нали ти настояваше, че се нуждая от терапия?

— Мила, новата терапия е дерматологията! — възкликна Джули. (Тя смята, че всичко ново е добро, просто защото е ново.) — Виждала ли си колко трагично изглеждат хората, посещаващи психоаналитици? Психоаналитиците правят хората нещастни! А при доктор Ф. е съвършено различно. Отиваш за инжекция с „Ботокс“ и излизаш по-щастлива, отколкото ако десет години си ходила редовно на психотерапия. Чувстваш се красива, страхотно и така нататък. Спокойно. Някои момичета в Ню Йорк, обсебени от новата мода, ходят всеки ден. В никакъв случай не желая да се случи и на теб, но малко дерматологична терапия определено ще има положително въздействие. Все едно мамиш, но всъщност мамиш само себе си.

Сега разбрах защо всички онези момичета отвън изглеждаха щастливи. Представляваха класически пример на пристрастени към „Ботокс“. По лицата им не се забелязваха никакви бръчки, никакво изражение, а само застинали усмивки.

— Джули, едва ли е подходящо за мен. Напоследък ми се случиха куп неща и искам да поговоря с някого за тях. Не желая да имам мумифициран щастлив вид, който всички намират за привлекателен само защото е моден.

— Никой не те кара да се помпаш с „Ботокс“. Направи си пилинг или си обработи кожата с ензими. Пред доктор Ф. можеш да споделиш всичко. Пет процента от времето той прави инжекции, а през останалото те слуша. Нали именно от това се нуждаеш? Той разбира взаимоотношенията на хората в Манхатън по-добре от всеки семеен консултант, с когото съм се срещала, а ти се кълна, че съм се срещнала с всички от Горен Уест Енд. Бих ли те изпратила на някое място, ако не е най-доброто?

— Не.

Усетих изкушението. Никога не бях чувала за терапия, която ще те направи да изглеждаш като киноактриса. Щом предстоеше да се чувствам окаяна, поне можех да си придам привлекателен вид. Старая се да не съм така суетна като Джули, но понякога се налага, става ли въпрос да запазя здравия си разум.