Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 76

Едуардо живееше в безупречна ергенска квартира на „Лексингтън“ и Осемдесета — чудесно място да се отбиеш късно нощем. Когато не успявах да си преведа всичките френски цитати, с които той ме засипваше, аз се забавлявах, като оглеждах полиците с книги и стените, отрупани с картини и бледи фотографии на прадедите му с корони, мантии и жезли. Кой да подозира, че още тогава са знаели за съществуването на бижутерската империя „Хари Уинстън“? Ако това го пишеше в учебниците по история, гимназистките в Ню Йорк щяха да възприемат обединението на Италия като важна част от обучението си.

След връщането на Джули в Ню Йорк ние се срещнахме да изпием по едно безкофеиново кафе с мляко в кафене „Житан“ на Мот Стрийт. Стените на „Житан“ са облепени със снимки на супермодели, облечени като улични гамени в скъпи дрехи от „Марни“. Всички смятат мястото за страхотно. Признавам, и аз съм усвоявала някои модни напътствия от момичетата там. Джули изглеждаше съвсем на място, защото беше обула новите си „френски“ панталони от „Марк Джейкъбс“, които й стояха пленително. Беше избрала маса в тъмен ъгъл. Стори ми се странно, защото Джули обикновено иска да е на най-набиващото се на очи място.

— Здрасти, мила — поздрави тя. — Знам, гледаш ме странно, защото обикновено не бих избрала такава маса, но съм доста притеснена.

Обърках се. Политиката на Джули е никога да не е притеснена.

— Защо? Не отговаря на характера ти — отбелязах.

— Шшшт… — прошепна тя и си сложи слънчевите очила. — Не искаме никой да ни чуе.

— Защо?

— Под наблюдение си за самоубийство.

— Нищо ми няма. И през ум не ми минава за адвил. Мисля единствено за Едуардо. Погледни ме: направо сияя.

— Аз, Лара и Джолийн организираме наблюдение над теб двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Идваш да живееш при мен без никакви възражения.

— За нищо на света — възпротивих се. — Съгласна съм, Трейси страхотно е подредил стаята, но не желая да живея в нея.

— Имаш избор. Или идваш при мен в „Пиер“, или се подлагаш на терапия.

Понякога Джули е прозрачна като бутилка минерална вода „Сан Пелегрино“. Нямаше нищо лошо да се отбивам при нея за пет минути, когато бях болна, но не желаех да ми открадне всичките дрехи. Несъмнено това беше истинският й мотив. Тя абсолютно никога не връща нещо, взето назаем, дори да е запомнящо се — например панталон от „Версаче“. По отношение на модата тя е своеобразна черна дупка и никой с акъла си не би занесъл всичките си хубави неща близо до нея.

Същевременно бях убедена, че подлагането на терапия ще ме поболее. Момичетата в Ню Йорк, подложили се на терапия, са кошмарни. Непрекъснато говорят за детството си. Според Джули терапията дава всички отговори и непрекъснато вини детството си за многобройните си травми. Отказва да приеме травмите си като плод на безкрайната й разглезеност. Убедена е, че майка й я е травмирала, понеже между четири и десетгодишна възраст я е насилвала да носи рокли от „Лили Пулицър“, докато всички други деца носели джинси „Келвин Клайн“. Психоаналитикът на Джули обясни пристрастеността й към пазаруването в по-късна възраст именно с онези моменти на публично унижение през детството й.