Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 64

О, помислих си, качвайки се на следващата вечер на самолет на „Ер Франс“, тази crise de nerfs (така на френски се нарича нервна криза) започва да се очертава като нещо изключително. Същата вечер се почувствах почти развеселена. Дори при вида на седнала до нас с Джули щастлива млада двойка, която се опитваше да ме разстрои на публично място, демонстрирайки щастието си все едно са Том и Никол преди да се разведат, аз само се усмихнах. Определено започвах да се оправям.

Рано сутринта пристигнахме на рецепцията. Всички сияеха от щастие да ни видят.

— Добре дошли, mes cheries — поздрави ни управителят, мосю Дюре.

Той винаги се грижи за Джули, когато е там, и дори знае преди нея какво точно иска.

— Merci, monsieur — отвърнах аз свободно на френски.

Французите са изключително внимателни към хора с нервни сривове. Нямам представа откъде са се сдобили с репутацията на сантиментални и лигави. Мосю Дюре се оказа най-сладкият, най-добронамереният и грижовен човек, когото някога съм срещала.

— Мосю Дюре, къде ще ни настаниш? На божествено място, предполагам — изчурулика Джули. — И ще уредиш ли да ни донесат cafe au lait в стаята веднага, както и малко гъши пастет, скъпи?

Дюре ни отведе до първия етаж. Спряхме пред масивна двойна врата, боядисана в синьо, а със златни метални букви беше изписано: „АПАРТАМЕНТ 106“. Пътуването се очертаваше като изключително приятно.

— Voila! Най-романтичният ни апартамент. Всички много се зарадвахме, когато узнахме за годежа ви, госпожице — обърна се Дюре към мен и отвори вратата.

За съжаление така и не видях интериора, защото припаднах на прага. Оказа се за добро, защото камериерките разполагали с време да сменят с виолетки всички бледорозови „годежни“ рози, преди да успея да ги видя.

— Дюре, тук сме, защото годежът се развали — шепнеше Джули гневно, когато дойдох на себе си.

— О, какво значи да се „развали“ годеж? — попита Дюре.

— Означава, че няма да има сватба — въздъхнах.

— А, значи сте стара мома? — уточни той.

— Oui — отвърнах тъжно.

През следващите десет минути изразходвах цяла кутия книжни салфетки „Версаче“ на Джули, независимо от прелестния вид на апартамента ни. Огромната гостна с балкон гледаше към площад „Вандом“. На балкона се излизаше и от двете спални, всяка със самостоятелна баня, натъпкана със сапуни, шампоани и гелове, всичките с логото на „Риц“. При обикновени обстоятелства щяха да ме развеселят, но в този ден блясъкът на аксесоарите за баня ме остави напълно безразлична.

Негативната настройка на ума има твърде неприятна страна: никога не знаеш кога ще те завладее нов пристъп на мрачни мисли; те са така непредвидими, както и бившите гаджета. В един момент се чувстваш щастлива все едно си рап звезда на сцената пред многобройна публика, а в следващия ставаш мрачна, сякаш си попаднала в безвкусно обзаведеното фоайе на кулата „Тръмп“. Явно съвсем не съм била на себе си, за да си въобразя, че идването в Париж ще промени нещата. Прекарвах дните си, влачейки се унило след Джули, която безспирно обхождаше магазините. Веднъж си купи пръстен с диамант за 332 000 долара, защото чула, че Роман Полански дал на красивата си съпруга французойка същия модел. Тя така и никога не го сложи, защото застраховката му важеше само ако се намира в сейф.