Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 63

— Шибания „Уиз“?! Купуваш си дивиди устройство?! Явно преживяваш нервен срив!

— Не преживявам никакъв нервен срив — отсякох аз и избухнах в истеричен плач. — Чувствам се абсолютно, стопроцентово страхотно.

След петнадесет минути Джули пристигна и ме отведе с колата си. Поехме към „Бергдорф“ — Джули не можеше да отмени часа си при Ариет за изсветляване на косата дори заради нервния ми срив. Когато пристигнахме, ни заведоха в помещението за боядисване. Седях и наблюдавах как Ариет се занимава с косата на Джули. Същевременно Ариет подхвана темата за развалянето на годежа — настояваше да разбере всички пикантни подробности, ала Джули предано отказа. Тя само промълви:

— Ариет, скъпа, искам русо като на К.Б.К, а не като на Къртни Лъв и няма да говорим за провалилата се връзка на приятелката ми. — После Джули се обърна към мен: — Милинката ми! Веднага трябва да започнеш терапия. Това не е шега, а нервен срив. Имам ги по двадесет и четири часа, седем дни в седмицата, така че съм наясно какво говоря.

— Джули, за нищо на света няма да отида на терапия — възпротивих се аз.

Мислех си го искрено — в края на краищата с какво терапията беше помогнала на Джули? Като я наблюдаваше, човек не би посмял да твърди, че всекидневните й посещения при психоаналитика й се отразяват благоприятно.

— Добре — съгласи се Джули. В първия момент не повярвах, че съм се отървала така лесно, но тя тутакси продължи: — Имам много по-добра идея. Знаеш ли какво правя всеки път, когато преживявам нервен срив, а терапията не ми е помогнала?

Поклатих глава.

— Оттеглям се да се възстановя в „Риц“.

Джули твърдо вярва, че престой в „Риц“ в Париж ще излекува всички психични заболявания, дори такива упорити и тревожни като шизофрения. Но да отида в Париж с разбито сърце? Това направо ще ме довърши.

— Просто искам да остана в спалнята за гости в апартамента ти през следващите шест години — признах.

— Ти си психично болна — подхвана Джули — и не си в състояние да прецениш кое е добро за теб. Затова аз поемам грижата да те заведа в Париж. След като си на път да полудееш, поне го направи в шикозна обстановка. После месеци наред ще разказваш по време на различни вечери тук как си полудяла в Париж. — Очите на Джули сияеха пред откриващите се потенциални социални преимущества най-добрата й приятелка да е с напълно разбита нервна система. — О, недей да плачеш. Успя да се измъкнеш от един ужасен брак с фотограф психопат, който прави зловещи снимки. Господи — възкликна тя, — понякога ми се ще аз да преживявах този нервен срив.

Джули всъщност имаше право; искам да кажа, че дори в дълбините на романтичната мъка виждах примамливата страна на перспективата да страдам изтънчено в Париж, където има много магазини наблизо. Къде-къде е по-добре да съм там, отколкото в психиатричното отделение на медицинския център „Бет Израел“, където, доколкото ми е известно — няма никакви бутици. Единствено се притеснявах за надвисналия над мен краен срок за предаване на интервюто. Прибягнах до следното, малко безотговорно, решение: щях да съобщя в редакцията за пътуването си до Франция, след като го осъществя. Така никой няма да успее да ме спре.