Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 66

Всичко ясно подсказваше: предстоеше ми да умра, загърната в хавлия на „Риц“. Единствено тази мисъл ме развеселяваше от дни. Щях да се самоубия в tres бляскава обстановка. Най-после разбрах напълно цялата идея на „Ромео и Жулиета“: по-добре да умреш, отколкото да живееш с болката на разбито сърце. На следващия ден попитах Джули как се е самоубила дъщерята на сестрата на Мъфи.

— С хероин — отвърна Джули. Представа нямах къде се продава хероин в Париж. — Защо питаш? Да не си настроена самоубийствено?

— Не! Днес съм много по-добре — уверих я аз. Отговаряше донякъде на истината, защото сега, вече решила да умра, животът отново ми се струваше примамлив.

— Не разбирам защо тези хлапета просто не го правят, като вземат свръхдоза хапчета за главоболие „Адвил“ — продължи да разсъждава Джули. — Много по-лесно е, отколкото да се дрогираш.

„Адвил“? Можеш да се отровиш с „Адвил“? Имах цяло шишенце горе. Зачудих се колко хапчета са необходими.

— Ами повече от две таблетки сигурно е свръхдоза — предположи Джули.

Беше ужасно да си представиш, че три от тези малки хапчета могат да те убият. Възнамерявах да глътна осем, за да съм сигурна. Господи, защо не се самоубиват повече хора, щом решението помага да намалиш стресовото си състояние?

— Ще дойдеш ли с мен в „Ермес“ днес следобед? — продължи Джули.

— Нали вчера пазарува там — напомних й. — Не мислиш ли да понамалиш малко темпото? Започва да ти става навик.

След като нямаше да ме има повече на този свят, не беше зле да дам някои полезни съвети на Джули за в бъдеще.

— Поне не съм пристрастена както е Джолийн към „Хари Уинстън“ — защити се Джули. — Наистина го е закъсала. Е, идваш ли, или не?

— Предпочитам да отида в Лувъра — невинно отговорих. — Не се притеснявай за мен.

Джули излезе, а аз се върнах в спалнята. Нямаше да пристъпя веднага към самоубийството. Предстоеше ми да се погрижа за доста неща преди това, като например:

1. дрехата, в която ще ме открият

2. предсмъртната ми бележка

3. завещанието ми,

Но се надявах да успея с всичко и да съм мъртва, докато Джули се върне. Разчитах след „Ермес“ да отиде направо на среща с Тод и двамата да купонясват цяла нощ. Тя рядко се прибираше преди шест сутринта.

Позвъних на рум сървис и поръчах двоен коктейл „Мимоза“ и гъши пастет. Някои неща от живота ще ми липсват, като например обслужването по стаите в хотел „Риц“ — откликват светкавично (още не бях затворила телефона и коктейлът се появи); или бутончето до ваната с надпис „камериерка“ — трябва ли ти нещо спешно, като допълнителни соли за вана или cafe creme, достатъчно е да го натиснеш.