Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 141

След няколко минути се чу завъртането на ключ. Честна дума: кълна се, но никога няма да повярвате какво последва. Все едно Майкъл Джексън да отрича, че си е правил пластични операции или нещо подобно. Влезе икономът и — наистина не го измислям — веднага след него се появи Чарлз Дънлейн. Това им е на връзките за една нощ: въобразяваш си, че пак искаш да го видиш, а когато се случи, е при най-неблагоприятни обстоятелства; особено ако при последния ви разговор главата му е била там, където беше главата на Чад преди толкова много време. Още по-ужасното беше, че Чарли продължаваше да изглежда невероятно сладък. Беше в униформата си от Ел Ей — износени джинси и тениска. Кръвната ми захар спадна най-малкото с три километра. Усетих как получавам пристъп на хипогликемия или нещо подобно. Когато Чарли ме видя, придоби не по-малко смаян вид от мен.

— Какво, по дяволите, се е случило с дрехите ти? — попита той.

За миг останах безмълвна. Винаги срещам Чарли при неизгодно за мен положение. А и той какво правеше в дома на семейство Суер? Не се бях чувствала по-глупаво през живота си, но бях и силно раздразнена.

— Какво те интересува? — троснах се аз. — Изчезна без дори да ми кажеш „довиждане“. Очевидно ти липсва всякакво възпитание.

— Познавате ли младата дама? — намеси се икономът.

— Да — отвърна Чарли, без да откъсва очи от мен. Извърнах поглед, защото бях на път или да се разтопя, или да се разплача — не бях сигурна кое. И за да се объркат нещата съвсем, усетих как се питам дали имат несесер „Нощни аксесоари“ във Великобритания. Последва тягостно мълчание, което икономът наруши с думите:

— Да предложа ли шери на приятелката ви?

— О — зарадвах се аз, — би било чудесно, но предпочитам „Белини“.

— Тя ще изпие чаша чай — отсече Чарли.

Не искам да ви занимавам с аналитичните си способности, но е факт, че някои хора просто не се променят. Чарли бе ревностно против белинитата както винаги.

— Разбира се — съгласи се икономът и се измъкна от библиотеката.

— Наистина се срещаме на необичайни места. Би ли ми обяснила какво правиш тук? — поинтересува се Чарли, облягайки се върху полицата на камината, пред италианския пейзаж.

Господи, наистина изглеждаше невероятно сладък, но пък кой не би изглеждал добре на фона на картината? Въпреки това продължавах да съм tres раздразнена. Защо винаги се чувствах като ученичка, изправена за провинение пред директора, когато Чарли беше наоколо?

— Родителите ми живеят по-надолу по пътя. Пристигнах за петдесетия рожден ден на баща си, а глупавата кола ме остави насред път. Опитвах се да звънна вкъщи. А ти, по дяволите, какво правиш тук? Познаваш ли графа?

Последва пауза, която Чарли наруши след време с думите:

— Аз съм графът.

— Моля?

— Дълга история, но причината да замина така бързо от Ню Йорк в понеделник е, че научих за кончината на баща ми. Майка ми — Каролина — се свърза с мен. Не помниш ли, че се обади? Качих се на първия полет насам. Наследих титлата.

Трябваше ми известно време да наместя всичко: тайнствената Каролина е откъсналата се от семейството майка на Чарли. Значи няма друго момиче, възторжено заключих аз.