Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 142

— О, Господи, съжалявам — промълвих на глас.

Чувствах се ужасно: ето, капризничех и се цупех, задето ме е зарязал след първата среща, нахълтах в дома му, държах се невъзпитано с него, а излизаше, че баща му е починал. Последните няколко дни вероятно са били кошмарни за него.

— Чарли, добре ли си? — промълвих аз.

— Да — увери ме той. — Баща ми беше странна птица, със свои си особености, не бяхме особено близки. Все пак ми е тъжно.

— Но защо никога не спомена нищо?

— Живеехме в Америка. Баща ми не каза на никого, че е граф. Използваше семейното име Дънлейн. Не обикаляш из Ел Ей, разгласявайки, че носиш налудничава английска титла. Що се отнася до това имение — подозирах, че продължава да е наша собственост, но баща ми се опитваше да го държи в тайна. Когато почина, се оказах наследник на имот, за който нито съм мислил, нито съм бил свързан с него. Не съм стъпвал тук от шестгодишен. Всичко ми дойде като шок.

Защо мъжете, с които си била само на една среща, винаги се оказват по-сложни, отколкото си мислила? Ако разбирах правилно, господин „Нощни аксесоари“ беше малкият граф, съседското момче от фантазиите на майка ми. А аз възприемах Чарли просто като симпатичен, нормален човек. През цялото време обаче той е бил тайнствено богат и ме е мамил за истинската си същност. И имаше нахалството да ме нарича разглезена! Харесвах повече предишния Чарли — борещия се за признание филмов режисьор от Ел Ей.

Чуха се стъпки и в библиотеката влезе привлекателна възрастна жена. Носеше тесни тъмносини бричове за езда, кални ботуши и бяла мъжка риза. Кестенявата й коса беше прибрана в мрежичка на тила. Приличаше на ходеща реклама на „Ралф Лорен“, но по-шикозна.

— Аз съм Каролина, майката на Чарли. Вие сигурно сте от приюта — изгледа ме тя втренчено.

Изведнъж се сетих за старата вражда между майка ми и майката на Чарли, или иначе известна като графинята на Суер. Така и не се помириха. Господи, помислих си аз, положението бе доста неловко.

— Мамо! — намеси се Чарли. — Тя е моя приятелка от Щатите. Родителите й живеят в старата къща на енорийския пастор.

Замръзнах на място. Графинята се напрегна. Разбра, че знам как ме определя като дъщерята на измамника със столовете.

— Какво има? — озадачи се Чарли.

— Господи, и като си помисля какви приказки се приказват за спокойния живот в провинцията! Никога не съм била полкова продължително на крака, колкото тук — бързо смени темата графинята. Седна на стол в стил „Луи някой си номер“ срещу мен. — Отнема ми поне половин час да стигна докъдето и да било в къщата.

На отворената врата се почука. Влезе икономът със сребърен поднос, отрупан с всевъзможни прибори за чай.

— Госпожице, майка ви пристигна да ви отведе вкъщи — обяви той и постави подноса пред Каролина.

— Скъпа, настоях аз да те прибера — извика мама жизнерадостно, влизайки след иконома, придружена от Джули. — На баща ти се наложи да отскочи да вземе виното за приема утре, иначе той щеше да дойде.

Мама беше облечена в любимата си розова рокля. Разтревожих се, защото си бе сложила и брошката от опал. Мама слагаше брошката само при изключително важни събития, като рождения ден на принцеса Анна. Пристъпи към мен и ме задуши с прегръдка. Зарадвах се да я видя, но се притеснявах, че не е най-добрият сценарий да се появи бомба със закъснител в лицето на мама.