Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 140

Затвори вратата и чух как ключът се завъртя в ключалката. Господи, явно мислеше, че крада или нещо подобно. Грабнах телефона и отново звъннах вкъщи. Този път някой се обади още след първото позвъняване.

— Мамо?

— Ехей, къде си, сладка-мила?

— Джули, ти ли си? — попитах.

— Толкова е готино да си в английската провинция! Представяш ли си — аз съм у вас.

Какво стана със скарването ни? И с тайнственото романтично пътуване на Джули?

— Дошла си за тържеството на татко, така ли? — смаях се аз.

— Е, не дойдох само за купона. Никога няма да повярваш: дойдох за проба на булчинската си рокля. Самият Александър Маккуин ще я прави! А после майка ти ми звънна и ме убеди да дойда за събирането по случай рождения ден на баща ти.

— Ще се омъжваш? За кого?

— Хенри Хартнет. Няма да се сетиш какво се случи: след литературното четене ме заведе да изпием по едно „Белини“, и оттогава все сме заедно. Изоставих всичките си други гаджета. Включително и Тод, горкичкия. Хенри е толкова сладък и богат. Направо е отвъд. Той е от Хартнетови със стоманата, но не го изтъква. Намира ме за най-забавното момиче, което е срещал. Нямаш представа колко общи черти имаме. Къде, по дяволите, си ти? Всички те чакаме. Между другото, пак ти говоря. Простила съм ти абсолютно всичко.

Трябва да призная на Джули, че при цялата й разглезеност е страхотно великодушна към прегрешенията на приятелките си. Това й е сладкото на нея. Не е в състояние да се сърди на когото и да било повече от няколко дни.

— Честито. Кажи на татко, че съм в замъка и чакам да ме вземе.

— Ти си в съседното имение? Господи, завиждам ти. Обзавеждането бива ли го? Или е натруфено като в Бъкингамския дворец? Чувала съм, че кралското семейство проявява отвратителен вкус.

— Джули, кажи на баща ми да дойде! Колата ми спря и аз се вмъкнах тук да звънна по телефона, а те помислиха, че съм нахълтала да ги ограбя.

— Имат ли порцелан от Делфт и лакеи навсякъде?

— Джули!

— Добре, мила, както кажеш. Ще му предам. Между другото: сватбата е през лятото — на 14 юли. Ти ще си ми шаферка.

Затворих. Джули ще се жени? И има определена дата за сватбата? Сгодените не знаят ли, че за нас — несгодените — това само по себе си е тежко, ами и веднага обявяват датата на церемонията, та да подсилят агонията? Всичко ми се струваше малко прибързано; молех се да не прави грешка. Отидох до затворената врата и безуспешно натиснах дръжката. Най-накрая се отказах и седнах на малката отоманка до вратата. Прилепих ухо към ключалката. Чух само някои от думите на иконома: „…колата й отказала… прилича на циганка… страшно мръсни дрехи… сигурно е някоя от тормозените самотни майки в приюта… няма дори обувки…“

Погледнах мръсните си дрехи и босите си крака. Наистина тъжна гледка. В смисъл: някога все пак бях бляскава. Лиз Хърли никога нямаше да се занемари така, когато е в английската провинция.

— … вероятно се е промъкнала тайно… Звъннах в полицията. Съжалявам, сър.

Полицията ли? Започнах да тропам по вратата.

— Ей, пуснете ме! — разкрещях се.