Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 143
Плъм Сайкс
— Господи, виж се! Приличаш на жена от приюта. Моля те да си сложиш обувки за събирането на баща ти утре. А, ето го и малкия граф — продължи тя, обръщайки се към Чарли. — Страшно съжалявам за баща ви. Всички в селцето мислят със съчувствие за вас. Аз съм вашата съседка Брук — представи се тя и направи реверанс.
(Кълна се: наистина направи реверанс, идеше ми да умра на място.)
— Благодаря — промълви Чарли замаян.
— О, графиньо, много се радвам да ви видя отново след толкова дълго време — продължи мама, обръщайки се към Каролина, която едва-едва й кимна. — А това е Джули Бергдорф…
— Здравей, мила — изчурулика Джули и ме прегърна. Имаше чудесен тен, придобит в Саутхамптън, и носеше лъскав годежен пръстен с диамант. Беше облечена в люляковолилава рокля, която не бях виждала. — „Прада“, модел от 1994. Не е ли разкошна?
Джули се бе променила драматично от последната ни среща. Всеобщо съгласие цари между принцесите от Парк авеню, че ще се заразиш от опасна болест, ако пазаруваш от магазини, специализирали се в разпродажба на последни бройки от дадена колекция. Помня как веднъж, след като бяхме в „Алисис Ъндърграунд“ на Бродуей, не ме приближи дни наред, понеже пробвах чифт джинси „Ливайс“ от 1970 година, за да не хване хепатит Б.
— Страхотна е — и докато целувах Джули по бузата, прошепнах в ухото й: — Той е графът и замъкът му принадлежи. Невероятно, нали?
— Така ли? — прошепна на свой ред тя. После се хвърли към Чарли с възклицанието: — О, здрасти, симпатяго.
Целуна го по устните. След около пет секунди се отдръпна и остана загледана в картината зад гърба му.
— Чарли, никога не си споменавал, че имаш такива разкошни картини! Сигурно струват поне неколкостотин милиона! Мислил ли си да продадеш имението и да си купиш Балеарските острови, например?
— Здрасти, Джули — поздрави Чарли, когато тя го пусна.
— Вие се познавате, така ли? — изненада се мама.
— Много добре — увери я Джули с флиртажийска усмивка на лицето.
— А познавате ли моята прекрасна дъщеря? — попита мама, като ме повлече към Чарли. — Тя не винаги изглежда така, уверявам ви. Става хубавичка, когато си сложи фон-дьо-тен и пудра.
— Мамо! — опитах се да я спра.
— Ние сме стари приятели — отвърна Чарли, леко смутен.
— Приятели сте! Колко вълнуващо — зарадва се мама.
— Представа нямаш колко добре се познават тези двамата — заяви Джули и намигна на мама. — Повярвай ми: по-добре, отколкото си мислиш, Брук.
— Господи! Каква чудесна двойка са само. Не съм ли ти говорила непрекъснато за съседското момче, скъпа? — възторгна се мама и бузите й почервеняха от вълнение. Погледна многозначително от Чарли към мен и обратно. — Толкова е привлекателен. Кажете ми, наистина ли наследявате всичко?