Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 114

— Благодаря ти, че ме спаси. Наистина копнея това събиране да е необикновено.

— Може ли да получа студена вода с листа от розмарин, моля? — обади се Баркли. — Поднасят я на закуска в „Ермитаж“. Помага ми да мисля.

Няколко минути по-късно Баркли седеше на ръба на дивана и отпиваше от билковата си вода, все едно е еликсир за вдъхновение при планиране на събиране. Да аранжира гостната на Джули — както скоро стана очевидно, — щеше или да го извиси в кариерата му, или да го провали. Той желаеше да постигне нещо забавно, шикозно и същевременно красиво.

— Не ми се ще да наблягаме на цветята — каза той. — На всички вече им е омръзнало до смърт. За теб, Джули, си представям океански шик. За ордьовър: ролца от омари, но малки, миниатюрни. Най-деликатните ролца от омари в цял Ню Йорк. А после лангусти, поднесени в чиния от истински седеф — говореше Баркли и не преставаше да си записва нещо в бележника. — Ако ме оставите за малко сам, ще съм готов с плана след няколко минути.

Баркли тръгна да оглежда другите салони. В момента, когато не ни чуваше, Джули прошепна:

— Чу ли ужасната новина?

— Какво е станало? — попитах аз.

— Отнася се за Дафне. Вчера ми се обади от „Бел Еър“. Наложило се да напусне дома си. Брадли имал любовна връзка с архитектката по вътрешно обзавеждане и макар Дафне да обожавала направените от нея промени в къщата, не се чувствала уютно, когато стъпвала по новия килим във всекидневната. Представяш ли си какво е да не се чувстваш уютно в собствения си дом? Много ми е мъчно за нея. Веднага попитах дали иска да я посетя, но тя отказа; инструкторът й по йога бил до нея, което било достатъчно. Въпреки това се притеснявам за нея. Не е ли редно все пак да отида?

Каква мерзост. Дафне бе такава образцова съпруга, даваше най-бляскавите приеми в Холивуд за Брадли и правеше още какво ли не. Когато момиче в криза твърди, че е добре, въобще не бива да я слушаш, а да застанеш до нея, независимо колко гурута има на разположение.

— Защо не отидем и двете? — предложих аз. — Ще заминем сутринта след литературния ти кръжок.

Преди Джули да успее да ми отговори, Баркли се върна.

— Ако искаш наистина да се получи впечатляващо, нека придадем на библиотеката сериозен вид — предложи той. — Там ще четете на светлината на морски фенер, а после вечерята ще бъде върху фантастична маса. Влизате в трапезариите, аранжирана с корали, отломки от потънали кораби и така нататък. Масата ще е застлана с истинско корабно платно. В горната част на Ист Енд досега съм използвал само лен и лилии. Тук може да се получи нещо невиждано. Какво ще кажеш и за препарирана риба-меч?

— Чудесно — съгласи се Джули, — но не се увличай прекалено, Баркли, иначе всички ще се досетят, че идеята не е моя.

— Никой няма да разбере — увери я той и пак изчезна.

— Както и да е — обърна се Джули отново към мен, — Брадли повтаря колко държи на нея и иска тя да се върне, но Дафне не ще и да чуе и предлага да влезе в сила предбрачното споразумение.