Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 115

— В никакъв случай — възмутих се аз.

— И аз мисля, че е по-добре да се постарае да изгладят нещата. Брадли я обожава, но просто е объркан, нещастника.

Баркли започна да съчинява менюто. Беше възбуден като уловена на въдицата риба.

— От опит знам, че тези, които пазят диети, забравят здравословните си навици, когато се съберат някъде — обяви той авторитетно.

Джули вдигна едната си изящно оформена вежда. Тя признава само диетичната храна.

— Сега хората искат да се чувстват защитени и сигурни — настояваше Баркли. — Не виждате ли какво става със света? Всичко е толкова грозно. Послушай ме: предложи на тези момичета истински, солиден пай с риба.

Джули ахна. Много малко от момичетата бяха се доближавали до нещо толкова хранително като пай с риба. Прие идеята само защото очакваше всички да бъдат шокирани.

Оставих Баркли в офиса му, прибрах се вкъщи и се обадих на Дафне. Вероятно не беше на себе си, ако Брадли е направил всичко онова, което Джули твърдеше.

— Стига бе! — възкликна Дафне в мига, когато ме чу. — Толкова се радвам, че се обаждаш. Как си?

— Аз съм добре — уверих я, — но ти как си?

— Чудесно! — похвали се Дафне.

За жена, чийто брак е на път да се разпадне, Дафне звучеше тревожно безгрижно. Изглежда престоят й в „Бел Еър“ й създаваше измамно усещане за действителността. На мен постоянно ми се случва, когато отсядам там заради пръснатите навсякъде красиви изкуствени езерца с лилии и лебеди.

— Чух какво е направил Брадли — споделих аз. — Сигурна ли си, че си добре?

— Останах потресена, когато разбрах какви ги е вършил с декораторката — и то върху леглото, което й поръчах, представяш лиси? — но откакто се изнесох и се настаних тук, Брадли не ме оставя на мира. Постоянно ми изпраща цветя, бижута и кожени палта. Последното е малко тъжно, защото е редно да знае, че в момента съм неносеща кожени палта вегетарианка, — но пък показва известно желание от негова страна да се сдобрим. Искам да се върна при него, но — естествено — няма да му дам да го разбере веднага. Нека се поизпоти малко преди това. Както казвам: „Което е писано, ще стане и ти не си в състояние да промениш нищо.“

Какво беше станало с Дафне? Наистина ли бе готова да остави съпруга си? Та тя получаваше нервен срив, ако момчето, което се грижи за басейна, обяви, че напуска.

— Искаш ли да дойдем при теб? — попитах. — Притесняваме се как си.

— Добре съм. Не би ли се чувствала чудесно, ако разполагаш с апартамента за младоженци в „Бел Еър“? Наистина не е нужно да идвате, повярвай ми.

— Има ли някой, който да се грижи за теб? — поинтересувах се.

— Стига де! Разбира се. Двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Никога не съм подозирала, че разполагам с толкова много приятели. Но знаеш ли кой е най-мил, даже отвъд, макар да не се налага да се държи така?

— Ани ли? — попитах.

Ани е най-добрата приятелка на Дафне в Холивуд, независимо от твърденията на Дафне, че в Холивуд никой на никого не е истински приятел.

— О, не! Вярно, Ани се държи като истински ангел. Тя се грижи за Брадли, защото съпругът й Доминик е импресарио, а Ани очаква Брадли да го уреди навсякъде.