Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 112

Дадох на Джаз номера и затворих. Ако бях поне наполовина повърхностна колкото Джаз, животът ми щеше да е много по-лесен.

Изобщо не подозирах степента на „невероятното напрежение“ — както се изрази Джули, — което възниква, когато поканиш дванадесет от най-богатите момичета на Ню Йорк в дома си, докато Джули не ме въвлече в параноичните си проблеми, свързани с подходящото декориране на апартамента за събитието. Ако трябва да съм честна, тя се тревожеше за подготовка на първата сбирка на литературния си кръжок сякаш организираше бала по случай встъпването в длъжност на новия президент в Белия дом.

Джули разпрати поканите, заедно с копие от книгата, която трябваше да прочетат, и тутакси я обзеха милион тревоги, неприсъщи на по-младите от групата на принцесите. Притесняваше се дали приятелките й няма да дойдат на литературната сбирка единствено за да видят как Трейси Клаксън се е справил с обзавеждането на апартамента й. Щели да направят „дисекция“ на вкуса й веднага щом си тръгнат и сигурно щели да я критикуват, понеже „никъде в дома си няма елемент на зебра. В момента всички имат елемент на зебра някъде из къщите си“, обясни тя. Тормозеше се, защото приятелката й Шел, която винаги държи кристална купа с нарове върху холната си масичка, за да акцентира върху същия цвят на тапетите, няма да оцени нейната колекция кристални купи. Тревога й създаваше и сервизът за кафе: искаше да поднесе кафето във френски сервиз, в какъвто сервираха всички останали, но бе забравила името на порцелана, а се срамуваше да попита. Беше дочула за модните в момента сребърни лъжички от „Букелати“ и се питаше дали разполага с достатъчно време да ги набави. Имаше грижи и около кувертюрите върху диваните: не искаше да са придърпани съвсем надолу, но пък се опасяваше да не изглеждат сякаш някой току-що е седял там; освен това възглавничките трябваше да са подканващи и пухкави, но не неестествени. Да не говорим за притесненията й дали икономката й ще съумее да колоса в подходяща степен коктейлните й ленени салфетки? По остротата на ръбовете на коктейлните салфетки се преценяват достойнствата на домакинята в Ню Йорк, твърдеше тя с посърнало от страх лице. Възникна и друг проблем. Някои от поканените момичета нямаха поставени в рамка фотографии върху стените. Ако се забележеше този пропуск, рискуваше да я изключат от някои светски събирания, например за предстоящо раждане.

Беше се превърнала в кълбо от нерви, а още дори не бе помислила какво ще облече. Приятелките й с нищо не облекчаваха нещата.

— Уейд Роупър е подходящ по-скоро за взискателни стари богати дами без особен вкус — авторитетно заяви Джолийн по отношение на моден цветар. — Защо не се обърнеш към Мартин Райтман? Но в такъв кратък срок е страшно трудно да бъде ангажирана. Направо няма да успееш.

— Не купувай хартията за покани от „Джон Л. Стронг“ в „Варнис“, а от „Кейтс“ и непременно ги напиши на ръка. Нали искаш да придадеш непринуден вид на събирането — посъветва я Мими. — Ако ги дадеш да ги изпишат калиграфски, подсказваш, че разполагаш с прекалено много свободно време.