Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 116

Ясно чух изшумоляването на книжни носни кърпички.

— Кой е светецът тогава? — попитах.

— Преди два дни седях загледана в лебедите и усещах как бавно полудявам. Изведнъж се появи Чарли. Заведе ме на кафе в „Сънсет“, където изядох и нискокалоричен соев ванилов сладолед. Обожавам го — трябва да го опиташ при първа възможност. А Чарли ми обясни какъв глупак е Брадли и каква специална жена съм аз и как Брадли доникъде нямаше да стигне без мен, а накрая обобщи, че каквото е писано, ще стане. Не познавам друг от филмовата индустрия, който да хукне спонтанно да утешава съпругата на шефа на студиото, когато може да загуби много повече, утешавайки нея, а не шефа. Толкова е симпатичен. Накара ме да се почувствам страшно позитивно. Изпитвам… Не съм в състояние да го обясня… Щастие — завърши Дафне и се засмя блажено.

Дафне никога не е била щастлива. Явно й промиваха мозъка. Наложително бе да се махне от града.

— Защо не отскочиш до Ню Йорк? — предложих й.

— Не намираш ли, че е страшно мило от негова страна да се държи така? Толкова е трогателно — продължи Дафне.

— Джули събира литературен кръжок след няколко дни. Много ще се радва да присъстваш.

— Литературен кръжок ли? Това са глупости! — засмя се Дафне. — Всички ще се изпокарат помежду си. Ще остана тук да си изясня отношенията с Брадли. Обещавам да ти се обадя, ако нещо се случи. Чарли е страшно сладък, не намираш ли?

— Вероятно — промърморих неохотно.

— Ти добре ли си? — попита Дафне загрижено.

— Да, да, чудесно — уверих я.

— Чух, че си била в Кан със Сакстън. Толкова ли е добър в леглото, колкото разправят?

— Дафне! Дори не сме се целували. Просто го придружих.

— Стига бе! Знаеш ли как го наричат в Ел Ей?

— Как?

— Патрик Секса. Не е ли гениално?

— Не е моят тип.

— Стига бе! Той е напълно твой тип, ако си решила да флиртуваш и да се държиш несериозно. Но внимавай със съпругата. Тя е пълно куку и става направо нетърпима, реши ли, че той наистина харесва някого. Хайде, ще се търсим. Чао — приключи Дафне и затвори.

На екипажа на „Есекс“ предстоеше да изпита агонията от пълната липса на слюнка. Езиците надебеляваха и се превръщаха в нещо подобно на безсмислен баласт, който от време на време се удря в зъбите. Стана невъзможно да говорят помежду си, но някои от страдалците не се предаваха, а стенеха и виеха. Последва обилното потене до кръв, което води до мумифицирането на някога жизнения организъм. Езикът набъбва до такава степен, че се процежда през стиснатите челюсти. Клепачите се напукват и от очите потичат кървави сълзи. Гърлото е напълно пресъхнало и дишането става невъзможно; създава се ужасяващото усещане, все едно се давиш. Накрая, когато слънцето пресушава избилата по кожата пот, следва живата смърт.

„В недрата на морето“ определено не следваше сценария на случилото се между Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо, както очаквах. Започнах да чета книгата късно през нощта преди литературната сбирка при Джули. Прочетох горе-долу половината и почти не спах след това. Много е мрачна. Описва потъването на китоловен кораб и как някои от екипажа оцелели, като изсмуквали костния мозък от кокалите на мъртвите си другари. Изплаши ме повече от филма на Итън Хоук, в който след самолетната катастрофа всеки готви другия, за да го изяде на закуска. Гуендолин Бейнс и Синтия Кирк въобще нямаше да се справят. В шест вечерта в деня на събитието Джули, изпаднала в истерия, ми звънна.