Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 113

Няколко дни преди сбирката Джули ми се обади разплакана.

— Не мога да се справя. Ще ми се никога да не се бях захващала с този глупав литературен кръжок — простена тя. — Всичко е отвратително.

Макар тайно да бях съгласна с нея, вече бе прекалено късно да се откаже.

— Ще ти помогна — обещах, макар да не разполагах с излишно време. Предстоеше ми още работа по материала за Джаз. — Чух за един нов аранжор, който се справя отлично. Ще измисли нещо забавно и налудничаво и всички ще припаднат. Да го потърся ли?

— Да. Ще успеете ли да дойдете тук след час?

Преди да се свържа с Баркли Брайтуайт — младия нов аранжор на домашни тържества, току-що пристигнал от Алабама (всички с неговата професия са от Алабама и са неизменно обратни) — ми се обади мама.

— Скъпа, отдавна не съм те чувала. Как си? — попита тя.

— Добре съм — уверих я, докато всъщност бях толкова далеч от „добре“, колкото е отдалечена Луната от Земята.

— Не ми звучиш бодро, а като американка. Кога ще си дойдеш вкъщи? Липсваш ни.

— Не съм се поамериканчила, мамо. Освен това тук ми харесва.

— Не ми казвай мамо, а мами. Е, надявам се да дойдеш поне за петдесетгодишнината на баща си. Очаква те с нетърпение. Събитието е след три седмици. Надявам се да се получи доста тържествено — прошепна майка ми. — Всички очакват покани, затова не го разгласявай особено. Не ни се иска да разочароваме местните жители — знаеш колко са чувствителни. А и без това ми е тежко: в момента полагам невероятни усилия да намеря нова жена за чистене. Възможно е и семейство Суер да присъства, стига да се свържа с тях. Ти нямаш представа къде бих могла да ги открия, нали? Толкова ще се радвам ти и малкият граф отново да се съберете.

Не можех да повярвам, че мама е обсебена от същите си мании, както когато бях на шест. Просто не си даваше сметка, че не съществуват рицари в лъскави доспехи, а и аз не търсех такъв.

— С удоволствие ще дойда на събирането — уверих я аз. — Нямам търпение да се състои.

Казах го искрено; изпитвах известна носталгия по родния си дом. Вероятно щеше да ми се отрази добре да попътувам из английската провинция и да зърна всички онези живи плетове, опасващи кокетните къщурки. Дори ми хрумна идеята да се отбия в странноприемница и да си почина няколко дни, но вероятно щеше да ми е трудно, защото майка ми щеше да е наблизо.

При пристигането ни Джули ни чакаше в салона. По-точно шивач от „Барнис“ й взимаше мярка за нови джинси. Баркли ме придружаваше, облечен в униформа от бели джинси и розова риза от „Шарвет“. Бях го взела от офиса му и заедно отидохме при Джули с такси.

— В центъра на вниманието не бива да са дрехите, а книгите, затова се грижа всичко да изглежда непринудено още отсега — обясни Джули. — Щом приключа с взимането на мерки за джинсите, няма да мисля повече за парцали.

Понякога Джули ми се вижда по-объркана дори от Лара или Джолийн, което значи, че е дълбоко объркана. Обърна се към шивача с лъчезарната си усмивка, запазена за случаите, когато отчаяно се нуждае от нещо.