Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 111

— Умолявах пилотът да изчака още малко — уверяваше ме той по телефона няколко дни по-късно. — Но френските диспечери на летището не допускаха никакво изчакване през този ден. Ужасно съжалявам. Дано не ти е било трудно да се прибереш. Притеснявах се за теб.

Охо! Май Патрик все пак бе Майка Тереза.

— Съжалявам за закъснението. Наистина постъпих глупаво. Но поне да ми беше оставил бележка — не се предавах аз.

Или билет, добавих наум.

— Опитах, но не ми позволиха. Направих ти обаче резервация за полета за Ню Йорк в три часа. Надявах се да се досетиш.

— Направил си ми резервация?

— Естествено. Бих ли те оставил там без да има как да прибереш? Що за човек мислиш, че съм?

— Извинявай. Бях се побъркала от цялата каша и не разсъждавах логично.

— С огромно удоволствие ще се видя с теб отново — добави той.

— Ами… — Замислих се. Наистина ли исках да видя пак Патрик? Май да. Беше чаровен, забавен, и след като се разведе, имаше шанс да стане евентуален. — Може — добавих неопределено, за да не проличи, че съм повече от съгласна.

— Чудесно. Ще ти се обадя да се уговорим. Между другото, би ли ми дала номера на мобилния телефон на Джаз?

— Какво? — не успях да прикрия смайването си.

— Забрави си паспорта в самолета. Помолих секретарката си да й го изпрати, но тя не знае къде да я открие.

Може би Патрик не лъжеше, вече не бях в състояние да преценя. Няколко секунди не отвърнах нищо. В този момент ме потърсиха по другата линия. Налагаше се да разкарам Патрик.

— Трябва да затварям — казах аз, дадох му номера на Джаз и превключих на другата линия. — Ало?

— Здрасти. Джаз съм, Толкова се притеснявахме за теб. Какво стана?

— Забавих се, докато купя няколко чифта бикини — обясних.

— Съвсем приличаш на мен. Нямаш представа колко полети съм изпускала заради пазаруване. Господи, Патрик постъпи така коравосърдечно да не те изчака! Но в Ню Йорк му се носи славата на ужасен мъж, та какво да очакваш?

— Така ли? Аз пък чувам, че бил светец.

— Слушай, познавам Патрик от векове. От петнадесетгодишна излизам с него от време на време. Забавен е, но е зает. Разкошен е, но е женен.

— Мъфи твърди, че ще се развежда.

— Повтаря го на гаджетата си от деня, в който се сгоди. Жена му никога няма да го пусне, а и той никога няма да я остави. Парите са у нея. Самолетът е неин, не негов. Всички го знаят.

— О — успях само да въздъхна.

— Имат споразумение — Патрик Сакстън няма да принадлежи на никоя друга. Това го устройва. Женените мъже са страхотни, нали? Не се навъртат около теб като поболели се от привързаност кутрета.

— Сигурно е предимство — съгласих се аз.

— Между другото, имаш ли новия мобилен номер на Патрик? Покани ме да го придружа на филмовия фестивал във Венеция есента и възнамерявам да отида. Самолетът хареса ли ти с розовите бонбонки в тоалетната? От всички мои познати с ЧС, самолетът на Патрик е най-готин.