Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 109

— Стига, Джолийн — прекъсна я Джули раздразнено. — Защо не се съсредоточиш върху нещо друго? Хрумвало ли ти е от време на време да прочетеш нещо?

— През цялото време чета — възрази Джолийн. — Отварям „Вог“ поне веднъж дневно. Друг иска ли „Шанхай космо“? Връщам се след минута — изчурулика тя и отлетя.

Тази вечер се държеше като побъркано водно конче. Лара се настани до мен.

Джули изглеждаше отегчена.

— Ще извърша убийство, кълна се, ако някой още веднъж спомене тези нови разкроени панталони, въобразявайки си, че ги е открил преди другите — закани се тя.

В известно отношение имаше право. Разговорите по време на нюйоркските купони понякога ставаха много битови, едва се издържаха. Лицето на Джули изведнъж грейна.

— Сетих се — възкликна тя. — Ще организирам литературен кръжок. Само така ще помогна на такива като Джолийн да влеят нещо във вятърничавите си глави. Всъщност на всички ни ще е от полза.

— На мен ми стига да ходя на кикбокс, за да постигна каквото желая за себе си — заяви Лара.

— Точно в това е проблемът — въздъхна Джули.

Джолийн се върна в сепарето с ново питие.

— Джолийн, желаеш ли да се включиш в литературния ми кръжок? — повиши глас Джули, за да надвика шума. — Възнамерявам да наема някой сладък нюйоркски професор, който да ни запознае с важни факти от литературата. Какво ли да прочетем?

— Защо не Вирджиния Улф? Изглеждаше страхотно във филма „Часовете“ — възторгна се Джолийн.

— На членове на моя литературен кръжок няма да им е позволено да говорят за дрехи, Джолийн. Това важи и за теб, Лара — предупреди Джули и изгледа и двете строго. — Там ще обсъждаме единствено книги, ясно ли е?

— Напълно — кимна Лара. — Но разрешено ли е да гледаме филма по книгата, ако не разполагаме с достатъчно време да прочетем самата книга?

— Някой някога споменавал ли ти е, че си сладък? — попита Джули.

Седеше върху камара книги в кабинета на Хенри Б. Хартнет — млад преподавател по литература в Нюйоркския университет. Няколко дни след купона в „Китайският бар“ Джули потърси преподавател от университета. Твърдо бе решила да учреди литературен кръжок, особено след като Мъфи й подхвърли, че Гуендолин Бейнс и Синтия Кирк ще организират такъв. Джули държеше да ги изпревари.

Понеже изпитваше леко притеснение, Джули ме помоли да я придружа на срещата с „професора“, както го наричаше тя, от Нюйоркския университет. Пристигна облечена като Силвия Плат в къса пола с дантели и със сплетена на плитка коса, след като видя Гуинет Полтроу във филма. Дори носеше ниски обувки. Останах шокирана, защото до този момент Джули не даваше вид да знае за съществуването на ниски обувки. Помоли ме да се облека „академично“, та в университета да се отнесат сериозно към нас. Затова същата сутрин покорно навлякох тъмносиня скромна рокля. Не устоях обаче и преди да изляза от апартамента, прибавих черни мрежести чорапи и червени обувки от „Кристиан Лубутин“. Животът е прекалено скучен, ако не добавиш някои модни детайли, нали?